Върху понятието за ирония.

Томас Ман нарича проблемата за ирония „най-дълбоката и най-съблазнителната без съмнение от всички проблеми на света“ (Гьоте и Толстой). Писателят има право на такава преценка, но за философа иронията е несъмнено и от най-многозначните, сложните и противоречивите проблеми. И нищо по-наивно от универсализирането на едно От значенията на тази проблема и на това основание — противопоставянето му на друго или дори на всички останали. Затова в тази област първата сериозна дума на теоретическия разум е опитът, поне някакъв опит за класификация, която без претенции за повече или по-малко стриктна йерархия ще подреди, опише и систематизира типовете.
Две са основните форми на иронията — с известна доза приблизителност те могат да се определят като субективна и обективна, — а многобройните теории за иронията, дори и ако обективната форма се признае за истинска, реална ирония, все пак могат да се подведат под тези два основни типа, въпреки пълната правомерност и на допълнителните разчленявания в техните граници.