Книгата „Светогорецът“ предоставя на българския читател възможността да се запознае с един уникален автор, познат до този момент на вярващите християни в други православни държави. Необикновеното в личността му е това, че сам той - монах, сега подвизаващ се в пустинническа килия на Света Гора Атон, пише главните си произведения в художествена проза. Повдигайки завесата над „невидимите“ атонски старци, авторът ни среща със своя главен герой Светогореца, който е въплъщение на отеческа християнска любов и мъдрост, а животът му е  жива проповед  на евангелския живот. За своя герой монах Салатиил не открива много. Но казва, че е имал щастието да общува с много старци. Нищо чудно, че образът на Светогореца е така плътно изваян, жив и реалистичен. Личност, с която не искаш да се разделяш, по подобие на останалите герои от книгата... Книгата се чете на един дъх не само с интересния сюжет, характерен по принцип за притчите, и поднесен от майстор разказвач. Тя ни запознава отблизо с един съвършен образец на православното старчество, за което само сме чували – с един от така наречените „невидими старци“, които тайнствено обитават Света Гора Атон, без да се показват на никого.

Инатчо е момче от Аз-град, което е решено да намери Ти-град. Той е упътен единствено от съвета на царицата на Аз-град да поставя на първо място своето Аз. По какъв начин ще успее да стигне от Аз-град в Ти-град? С какви хора ще се срещне в тази толкова различна от своята страна? Каква полза ще принесе това негоно пътешествие за останалите жители на Аз-град, както и за нас? Да тръгнем заедно с него! Става дума за един път, по който могат да вървят малки и големи. Вместо карта и пътни знаци за своя маршрут ще използваме някои от словата на св. Паисий Светогорец.

Тълкуванието принадлежи на известния гръцки духовник, мисионер, проповедник и катехизатор архим. Атанасий Митилинеос (1927 – 2006). Издава се в превод от гръцки на български език за пръв път. Изданието се осъществява с благословението на Софийска св. митрополия под прякото ръководство на Негово Високоблагоговейнство ставр. ик. Александър В. Георгиев, предстоятел на храма.

Книгата „Завръщане към отците“ на сръбския психиатър и богослов Владета Йеротич включва студиите за трима светии - Исаак Сирин, Йоан Лествичник и Марк Подвижник от гледна точка на душевните и духовните проблеми и потребности на съвременния човек. Авторът разглежда и тълкува човека холистично, цялостно, като психосоматично същество, като съзнателно полага огромни интелектуални и духовни усилия да изгради мост между различните брегове на човешкото съществуване и творчество, на психологията и богословието. Почувствал истинността на призива „Да се върнем към отците!“, д-р Йеротич покорно, но и креативно, го усвоява и се потопява в дълбините и мрака на вековете, където екзистенциално, а не филологически, се среща със светите Исаак Сирин, Йоан Лествичник и Марк Подвижник. Авторът не остава в миналото, а като разкрива, че всяко пътуване може да има две посоки, се връща, заедно със светиите, в нашето време. Целта на това пътуване е не безплодна гимнастика на ума, а срещата на миналото и настоящето в контекста на душевния и духовния живот на човека, където екзистенциалните въпроси на човешкото съществуване са свободни от времеви, пространствени, социални, културни и национални рамки.

ДЯЛ ПЪРВИ: МЕЖДУ ДРЕВНОСТТА И СРЕДНОВЕКОВИЕТО

1. Предверие на Средните векове
2. Историко-географска обстановка
3. Демографски процеси
4. Протосредновековни държави

ДЯЛ ВТОРИ: РАННОСРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

1. Франкско кралство
2. От кралство към империя
3.  Франкска империя след Карл Велики
4.  Източнофранкско кралство — Римска империя
5.  Английско кралство
6.  Западни славянски държави
7.  Княжество Велика Моравия
8.  Кралство Чехия
9.  Кралство Полша
10.  Полабски прибалтийски славяни
11.  Пиренейски полуостров
12.  Западна църква
13.  Европа през X — XI в.

ДЯЛ ТРЕТИ: РАННОСРЕДНОВЕКОВЕН ИЗТОК

1. Китайска империя
2.  Индийска държава
3.  Японска държава
4.  Арабски халифат

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ

1. Характерни своеобразия на ранносредновековното общество
2.  Историографски преглед: проблеми и задачи

ИЗВОРИ И ИСТОРИОГРАФИЯ

"Богословие и свещенство" е осми том от съчиненията на отец протойерей Георги Флоровски на български език. Книгата е издадена под редакцията и съставителството на доц. д-р Павел Павлов и включва разнородни, необявени и непубликувани досега текстове от неговия архив, намиращ се в университета в Принстън. Съдържа материали от 30-те години (след 1932 г., когато Георги Флоровски става свещеник), както и такива, които в последните години по един или друг начин са попаднали в полезрението на преводачите. Повечето от текстовете в този том са свързани както с ранния свещенически период на отеца, преди заминаването му за Америка, така и с периода на късния „американски“ Флоровски. От "ранния" Флоровски специално внимание е обърнато на заглавия, свързани с възможността за свикването на голям събор през втората половина на ХХ век - Втория ватикански събор. Включени са и два особено ценни текста, писани по различен повод, но с акцент върху исихията и паламитското богословие, които за пореден път показват ранната пропаламитска позиция на отец Георги Флоровски. Една от любимите теми на "късния" Флоровски е свързана с творчеството и живота на руските мислители и писатели от XIX в. Това, което го интересува у тях, са централните християнски теми: за вярата и неверието, за гордостта и смирението, за послушанието, за надеждата и любовта… Книгата представлява интерес за всички, които се интересуват както от историята и богословските идеи на православния Изток, така и от автентичния език и съборен опит на Църквата.

В очертанията на съвременната християнска социология темата за света, човека и неговата култура е основоположна.  Настоящата книга се интересува от нашето съществуване и как то протича в този свят и разглежда някои по-важни тематични ядра в етико-социалната им връзка с цел намиране на правилно разрешение на въпроси от живота на човека. Динамичните обществени процеси се отразяват върху социалната мисия на Църквата и развитието на богословската наука. Нарастват и предизвикателствата към християнската етика и нейните класически постановки във връзка с дълбоките трансформации в обществения живот на нашите съвременници. Необходим е нов поглед върху обективното отражение на вярата в социалната сфера и взаимодействието на християнския морал върху разпределението на обществените блага и пазарното стопанство. Изисква се също адекватен подход при оценката на позициите на Църквата към постиженията на медицината и генното инженерство. Книгата е опит за осветляване на ролята на религията в обществените процеси и е предназначена за учебно помагало по християнска социология. Д. Киров

Сборникът "Свидетелство, служение и богослужение на Църквата" е резултат от научноизследователските дейности по едноименния проект, чиято цел е да припомни "отеческата съкровищница" на Църквата в областта на практическото богословие. СЪДЪРЖАНИЕ Предговор Част първа Костадин Нушев. Духовни напътствия и нравоучитедни наставления на свети Софроний Врачански за просветното служение на българските свещенослужители Иван Йовчев. Просветителската дейност на митр. Методий (Кусев) до избора му за Старозагорски архиерей Ангел Карадаков. Църковно-социалната дейност в Неврокопска епархия по времето на митрополит Борис lagaru Laurentiu-loan. Situatia Bisericii Ortodoxe Romane in Perioada interbelica - puncte cheie Илиана Димова. Ролята на адаптираните библейски текстове (наративи) в проеса на възпитание на децата в предучилищна възраст Елеонора Асенова. Възприемане на музиката в обучението по религия в детската градина Огнян Узунов. Съвременни практики на духовно-просветна и църковно-милосърдна дейност на Русенска света митрополия Част втора Иво Янев. Църковно-социални и пастирски аспекти в служението на св. св. Кирил и Методий Георги Канев. Войната според Православното Предание въз основа на българските публикации до 1944 г. Михаил Михайлов. Военното свещенство: необходимост и нормативни предпоставки за неговата реализация Кирил Синев. Съвременни аспекти на румънското военно свещенство Г. Попиванов, В. Тонева, И. Янев, В. Мутафчийски. Военномедицинският опит и служението на ближния. Приносът към възпитанието на децата в енорийските центрове в цивилна обстановка Гроздан Стоевски. Приносът на сдружение „Св. Георги Победоносец" в пастирската грижа за християни военнослужещи Ваня Карчина. Християнската любов към ближния в служението на Църквата Красимир Иванов. Ролята на пастира в процеса на личностна промяна при зависими в контекста на психо-социална рехабилитация Част трета Иван Иванов (Кюмурджийски). Социалното измерение на Евхаристията в контекста на българската и световна икумена Татяна Иванова. Неръкотворните образи на Иисус Христос („Камулиански" и „Светото Лице") Любомир Игнатов. Жената и църковнопевческото дело през вековете. (Видни песнопойки и химнотворки в Православната църква) Стоян Малинов. Знаменният разпев във „Всенощно бдение" On. 37 от Сергей Рахманинов Делян Тодев. Произход и развитие на типика във византийската и българската литургична практика. (Общи постановления) Николинка Климукова. Чудесата Христови в стенописите от Новата митрополия в Несебър. Ролята на вярата за изцеленията. (Посветено на 420-годишнината от преизписването на храма) Силва Маринова. Христовите притчи в българската църковна живопис през Възражданет

В книгата "Св. Франциск от Асизи. Св. Тома от Аквино - Немия вол" двамата средновековни автори св. Франциск и св. Тома от Аквино са разгледани през погледа на съвременния християнски апологет Джилбърт Честъртън.

„Всеки светец е лек, защото е противоотрова. Затова той често се превръща в мъченик. В качеството му на противоотрова понякога го вземат за отрова. Ролята му е да възвръща здравомислието на света, като преувеличава онова, което светът пренебрегва, а то далеч не е едно и също в различните епохи. Всяко поколение обаче инстинктивно търси своя светец и той не е такъв, какъвто хората го предпочитат, а по-скоро такъв, от какъвто се нуждаят“. Дж. Честъртън