Тъгата е много повече от чувство, тя е „знание“ за загубата на нещо ценно.
„Да, скърбящият е „знаещ“ в много отношения. Но странно: това „знание“ за изгубеното, от което не може да се отърси, е именно онова, което може да му помогне да се справи със своето страдание. То като че ли му отваря вратите към познанието. Ако премине през тях, той ще се промени, а с това ще се променят и неговите чувства. Чрез страданието той израства и се трансформира в едно по-ясно виждащo човешко същество.
При преминаването през първата „арка“ на страданието, непосредствено до усещането за загуба започва да гнезди oсъзнаването, че в собствения ни живот е имало нещо ценно. Точно това непосредствено прозрение, което осенява човека веднага след настъпването на трагичното събитие, крие в себе си зародиша на утехата.
„… нека се опитаме да разберем как се разгръща този процес на познанието, роден от болката“.