Изследването е първи опит на православен богослов да представи обективно състоянието на мюсюлманката днес. Успоредно с това авторката заявява своята лична позиция към нея и към правата и уважението, които следва да придобие. Книгата отразява някои тънки нюанси на адаптиране на ислямските традиции към новия век, като напр.:

• страха от нарушаване волята на Аллах
• невъзможността жената да остане в старото си положение
• психологически оценки на поведението на жените, които не са подготвени за новите си роли и често се колебаят при избора си.

Съдържанието на книгата е оформено на кръстопътя на различни дисциплини като богословие, антропология и социология. Това определя и нейната насоченост към широк кръг читатели.

В някои изследвания личността на Богочовека се разглежда в контекста на междурелигиозния диалог (т.е. христологията като обща основа за диалог).  Други акцентират само върху образа Му в Корана; част от тях надценяват ролята на Иисус Христос в Корана. Трети, в стремежа си за модерно тълкуване на исляма, представят Иисус Христос само като виден представител на етиката, изправяйки Го срещу сляпото подражание в исляма (таклиид). В книгата се прави опит за:

• по-пълно обгръщане на ислямската представа за Иисус Христос
• разкриване на ислямските аргументи и съпоставителен анализ с християнството, което по своята същност е христоцентрично.

 

В традицията на Църквата тайнството брак е възприето като свещен съюз, даващ възможност на човека за пълноценна изява на вложените в него заложби. В условията на съвременното общество бракът и семейството са в разпад, а те са основното градивно ядро на обществото, на нацията, на държавата, които също са в процес на разложение. Авторът на тази книга изследва с изключителна задълбоченост и с най-дълбока проникновеност брака като тайнство, като „велика тайна'' (Ефес. 5:32). Защото съюзът на две личности - на мъж и жена, родени в различно време, при различни условия, с различни наследствени предразположения, с различни характери, темперамент, възпитание и т.н., и съединението им в едно неразделно есръхиндивидулно единство, в една свръх-лична величина е нещо свръх разумно /тайнство/. Такова е било разбирането за брака навсякъде през цялата история на човечеството. Най-ярък израз на тази концепция на теория и на практика е учението на Православната църква за брака. Книгата на православния автор включва три глави:

1. Бракът – естествено общение между мъжа и жената;
2. Мистично съдържание на тайнството брак;
3. Тайнството брак и човешката свобода.

Дълбоко задоволство би изпитал всеки разумен човек, мъж или жена, ако би имал воля да прочете с внимание, търпение и разбиране тази рядко назидателна и многополезна книга.

Аскетическата практика на поста, идваща от дълбока древност, е изключително важна за духовното усъвършенстване на християнина. Още повече това се отнася до Великия пост - най-продължителния от всички многодневни пости, който по особен начин е посветен на покаянието и, завършвайки със Страсната седмица, непосредствено довежда вярващите до празника на Светата Пасха. Особено значение има първата седмица на Великия пост, когато молитвено-аскетическият подвиг е най-строг, когато Църквата призовава православните по възможност по-често да посещават богослуженията в храмовете. Голяма част от книгата съдържа проповеди, отнасящи се към първата седмица на Светата Четиридесетница. Другите две части на сборника са проповеди, произнесени в други великопостни дни и проповеди за Страстната седмица.

The proceedings deal with applying information and communication technology (ICT) into Orthodox Christian religious education at schools.

• The special focus is, how to make to most when implementing the different internet-based applications from a pedagogical perspective connected to Orthodox Christian religious education.
• There are also topics concerning child’s spiritual and moral development, catechesis as a part of secularized culture and as tool in congregations.
• Finally, there are presentations covering perspectives of the challenges and visions for religious education in the 21st century.

The contents are in sections.

• The first one is a forum for discussions dealing with the ICT with classroom applications for new pedagogical solutions and practices in Orthodox Christian religious education.
• The second section contains papers concerning the upbringing and nurture of the child or a person in a congregation’s or school’s educational setting.

The conference gathered together university professors and educators, independent scholars and students from Albania, Finland, Greece, Romania, Russia and the United States.  

Книгата е опит да се изясни същността на секуларизираната религиозност, с цел да се открои опасността от крайните и прояви: цялостното и приемане или категоричното й отхвърляне. Секуларното приемане на Бог като някаква „идея", която няма отношение към света и човека, е модернизирана форма на идолопоклонство - новата вяра в човекобога. Така е застрашено призванието за богоуподобяване, което е и причината за кризата на човешката идентичност - когато не знаем кои сме, не познаваме произхода си и не съзнаваме своето призвание. Налице е объркване и разделение сред самите християни, а нахлуването на ислямизма в Европа показа, че секуларизмът се оказва обш враг и на християнския, и на ислямския фундаментализъм. Естествен е стремежът към щастие, но то се оказва илюзорно, ако човек не носи у себе си любовта и Божия дух - тогава всичко се насочва срещу него. На ада, който богоборците сами творят на земята, в книгата се противопоставя задачата пред Църквата и вярващите: да се опитат да покажат пътя към намирането на изгубения смисъл на човешкия живот. Той не е в отхвърлянето или заклеймяването на секуларизираната религиозност. Пред изкушенията и ще устои само новият, завърнал се към себе си човек. В книгата е заложен интердисциплинарният подход - тя е „кръстопът" на различни дисциплини, като История на религиите, Психология на религията, Апологетика, Антропология, Социология (даже и Политология). Надявам се да бъде полезна и за интелигентния, но така самотен човек, който може да открие верния път към Бога, защото Христос съществува и за онези, които не вярват в Него. Клара Тонева

ДЯЛ ПЪРВИ: МЕЖДУ ДРЕВНОСТТА И СРЕДНОВЕКОВИЕТО

1. Предверие на Средните векове
2. Историко-географска обстановка
3. Демографски процеси
4. Протосредновековни държави

ДЯЛ ВТОРИ: РАННОСРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

1. Франкско кралство
2. От кралство към империя
3.  Франкска империя след Карл Велики
4.  Източнофранкско кралство — Римска империя
5.  Английско кралство
6.  Западни славянски държави
7.  Княжество Велика Моравия
8.  Кралство Чехия
9.  Кралство Полша
10.  Полабски прибалтийски славяни
11.  Пиренейски полуостров
12.  Западна църква
13.  Европа през X — XI в.

ДЯЛ ТРЕТИ: РАННОСРЕДНОВЕКОВЕН ИЗТОК

1. Китайска империя
2.  Индийска държава
3.  Японска държава
4.  Арабски халифат

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ

1. Характерни своеобразия на ранносредновековното общество
2.  Историографски преглед: проблеми и задачи

ИЗВОРИ И ИСТОРИОГРАФИЯ

Трудът проследява събития, факти и обстоятелства, свързани с неизвестни или малко известни моменти от българската църковна организация по време на Втората световна война в два от църковните субекти в новоприсъединените земи в Беломорска Македония едновременно с провежданата политика на Царство България в тези територии. Темата предлага на вниманието на читателите различни аспекти на проблема от историческа и църковноправна гледна точка. Документирането на проследените събития в Драмско със сигурност ще провокира дискусия въпреки в повечето случаи категоричността на използваните архивни материали. В тази връзка Дилян Николчев се надява историческата пропаганда да отстъпи пред документираната памет, която максимално се е опитал да „улови“ и предаде в изследването си за тези, които се интересуват от присъствието на българските граждански, полицейски, военни и църковни власти в Беломорието по време на Втората световна война. В строго научно-преподавателски аспект изследването е ориентирано към лекционните курсове и програми на дисциплините „Устройство и управление на БПЦ“, „История на БПЦ“ (нова и най-нова църковна история) и „Съвременна история на България".

В книгата "История на Средновековния свят - Том 2" историята на средните векове се разглежда като неразделна част от общата история на народите, а техния живот - като цялостен социален организъм.  

Авторът на "На тая земя уморена (Моите спомени 1876-1932)" Георги Добринович е една от най-колиритните личности в пантеона на най-достойни граждани на Видин - участник в националноосвободителното движение, доброволец в дружините на ген. Черняев, опълченец, околийски управител на Видин, командир на отряд при отбраната на града през 1885 г. Адвокат, посветил повече от 40 години на общественополезна дейност във Видин. Демократ, съучредител на Клуба на Народната партия и негов съпредседател. Видински депутат в три народни събрания (1884, 1888 и 1911) с голям принос за прокарването на железопътната връзка със София.