„Учението за образа и символа в ареопагитския корпус“ анализира учението за образа и символа в едни от най-авторитетните съчинения на православното Предание, обединени в т.нар. Ареопагитски корпус. Разглежда се ролята им в енергийно-благодатното прошествие на Бога в Откровението и в ответното духовно възхождане на човека към Бога. Символът е място на среща на двете движения, място на съединение на земното и небесното, което определя неговите характеристики иконичност, антиномичност и многоаспектност. Благодарение на иконичността той е способен да явява едновременно иманентното присъствие и трансцендентността на Божествената реалност.

Благодарение на своята антиномичност символът увлича човешкото съзнание и го издига над присъщите му начини на възприемане. Благодарение на многоаспектността става превръщането на образа в символ. Тя се проявява не само като редуване, но и като наслагване на образи в една комплексна форма. Това е нов подход, станал възможен благодарение на сполучливото взаимодействие на теоретичната подготовка на Любомира Стефанова с нейния личен опит като църковен зограф. Важен принос на книгата е и че разкрива един нов аспект в значението на Ареопагитиките за християнското Предание, показвайки, че те обобщават и нормират базовите модели на образното богомислие в ранната християнска иконография, благодарение на което влияят върху християнското изкуство през следващите векове.