Невмите са вид музикално писмо. Те са се появили още пр. Хр. и са служили за записване на култовите песнопения. Използва ги и Християнската църква. Но както на Запад (Рим), така и на Изток (Византия) невмите имат свой самостоятелен път на развитие. Така например с течение на вековете византийската невмена нотация претърпява многократни редакции. Последната от тях е направена в началото на ХIX в. (1814 г.) от тримата видни теоретици на източната музика: патриаршеския библиотекар Хурмузий Хартофилакс (Книгохранител), Брусенския митрополит Хрисант и Григорий Протопсалт (Първопевец).

Тази редакция, която е предмет на настоящия справочник по византийска невмена нотация, е известна под името Хурмузиева. Благодарение на своите високи качества и достойнства тя бива одобрена и възприета от Цариградската патриаршия. Впоследствие става задължителна за ония източноправославни църкви, които използват византийското църковно пеене.