Изследването е първи опит на православен богослов да представи обективно състоянието на мюсюлманката днес. Успоредно с това авторката заявява своята лична позиция към нея и към правата и уважението, които следва да придобие. Книгата отразява някои тънки нюанси на адаптиране на ислямските традиции към новия век, като напр.:

• страха от нарушаване волята на Аллах
• невъзможността жената да остане в старото си положение
• психологически оценки на поведението на жените, които не са подготвени за новите си роли и често се колебаят при избора си.

Съдържанието на книгата е оформено на кръстопътя на различни дисциплини като богословие, антропология и социология. Това определя и нейната насоченост към широк кръг читатели.

В книгата си "Що е социология" Елиас обяснява "зависимостите", които обвързват личността дори преди раждането й и възникващите по-късно "отношения на преплитане" "Що е социология?" насочва читателя към "социологическо мислене", което е ключ и прозорец за разбирането на съвременния свят.

Аскетическата практика на поста, идваща от дълбока древност, е изключително важна за духовното усъвършенстване на християнина. Още повече това се отнася до Великия пост - най-продължителния от всички многодневни пости, който по особен начин е посветен на покаянието и, завършвайки със Страсната седмица, непосредствено довежда вярващите до празника на Светата Пасха. Особено значение има първата седмица на Великия пост, когато молитвено-аскетическият подвиг е най-строг, когато Църквата призовава православните по възможност по-често да посещават богослуженията в храмовете. Голяма част от книгата съдържа проповеди, отнасящи се към първата седмица на Светата Четиридесетница. Другите две части на сборника са проповеди, произнесени в други великопостни дни и проповеди за Страстната седмица.

Книгата “Оперативни действия на комунистическата власт срещу служителите на Българската православна църква” е четвърта (последна) част от документалната поредица за взаимоотношенията между Църква и Държава в комунистическа България в периода 1944-1989 година. В книгата са публикувани характеристиките, давани на служителите на Българската православна църква, разпределени по околии в три групи: опасни, по-малко опасни и безопасни.

Книгата е пръв опит в българската историография да се даде богословска оценка на комунистическата политика на репресии  спрямо Църквата,  както и  на причините и последствията от нея.  Християнското съзнание винаги е възприемало критичните исторически периоди като времена на изпитание на вярата. Вековното османско владичичество е един от най-тежките периоди в историята на България и българския народ. Но дори и то не може  да се сравни с опустошението, което  нанася върху християнската идентичност на населението на България продължилият едва половин век комунистически период в най-новата история на страната ни. Този период, започнал на  9.ІХ.1944  г. и завършил според формалните критерии  на 10.ХІ.1989  г., все още очаква своя сериозен прочит, осмисляне и оценка, без което не може да очакваме сериозен катарзис в българското общество. Настоящата книга е опит за такъв прочит и оценка.

• Книгата е посветена на милионите невинни жертви на комунизма и на хилядите новомъченици на Църквата.

Религия, ценности, ортодоксалност и интеркултурен диалог: религията и науката в 21 век.

• Международен тематичен сборник

В традицията на Църквата тайнството брак е възприето като свещен съюз, даващ възможност на човека за пълноценна изява на вложените в него заложби. В условията на съвременното общество бракът и семейството са в разпад, а те са основното градивно ядро на обществото, на нацията, на държавата, които също са в процес на разложение. Авторът на тази книга изследва с изключителна задълбоченост и с най-дълбока проникновеност брака като тайнство, като „велика тайна'' (Ефес. 5:32). Защото съюзът на две личности - на мъж и жена, родени в различно време, при различни условия, с различни наследствени предразположения, с различни характери, темперамент, възпитание и т.н., и съединението им в едно неразделно есръхиндивидулно единство, в една свръх-лична величина е нещо свръх разумно /тайнство/. Такова е било разбирането за брака навсякъде през цялата история на човечеството. Най-ярък израз на тази концепция на теория и на практика е учението на Православната църква за брака. Книгата на православния автор включва три глави:

1. Бракът – естествено общение между мъжа и жената;
2. Мистично съдържание на тайнството брак;
3. Тайнството брак и човешката свобода.

Дълбоко задоволство би изпитал всеки разумен човек, мъж или жена, ако би имал воля да прочете с внимание, търпение и разбиране тази рядко назидателна и многополезна книга.

Сборникът "Свидетелство, служение и богослужение на Църквата" е резултат от научноизследователските дейности по едноименния проект, чиято цел е да припомни "отеческата съкровищница" на Църквата в областта на практическото богословие. СЪДЪРЖАНИЕ Предговор Част първа Костадин Нушев. Духовни напътствия и нравоучитедни наставления на свети Софроний Врачански за просветното служение на българските свещенослужители Иван Йовчев. Просветителската дейност на митр. Методий (Кусев) до избора му за Старозагорски архиерей Ангел Карадаков. Църковно-социалната дейност в Неврокопска епархия по времето на митрополит Борис lagaru Laurentiu-loan. Situatia Bisericii Ortodoxe Romane in Perioada interbelica - puncte cheie Илиана Димова. Ролята на адаптираните библейски текстове (наративи) в проеса на възпитание на децата в предучилищна възраст Елеонора Асенова. Възприемане на музиката в обучението по религия в детската градина Огнян Узунов. Съвременни практики на духовно-просветна и църковно-милосърдна дейност на Русенска света митрополия Част втора Иво Янев. Църковно-социални и пастирски аспекти в служението на св. св. Кирил и Методий Георги Канев. Войната според Православното Предание въз основа на българските публикации до 1944 г. Михаил Михайлов. Военното свещенство: необходимост и нормативни предпоставки за неговата реализация Кирил Синев. Съвременни аспекти на румънското военно свещенство Г. Попиванов, В. Тонева, И. Янев, В. Мутафчийски. Военномедицинският опит и служението на ближния. Приносът към възпитанието на децата в енорийските центрове в цивилна обстановка Гроздан Стоевски. Приносът на сдружение „Св. Георги Победоносец" в пастирската грижа за християни военнослужещи Ваня Карчина. Християнската любов към ближния в служението на Църквата Красимир Иванов. Ролята на пастира в процеса на личностна промяна при зависими в контекста на психо-социална рехабилитация Част трета Иван Иванов (Кюмурджийски). Социалното измерение на Евхаристията в контекста на българската и световна икумена Татяна Иванова. Неръкотворните образи на Иисус Христос („Камулиански" и „Светото Лице") Любомир Игнатов. Жената и църковнопевческото дело през вековете. (Видни песнопойки и химнотворки в Православната църква) Стоян Малинов. Знаменният разпев във „Всенощно бдение" On. 37 от Сергей Рахманинов Делян Тодев. Произход и развитие на типика във византийската и българската литургична практика. (Общи постановления) Николинка Климукова. Чудесата Христови в стенописите от Новата митрополия в Несебър. Ролята на вярата за изцеленията. (Посветено на 420-годишнината от преизписването на храма) Силва Маринова. Христовите притчи в българската църковна живопис през Възражданет

"Гражданите на Видин" са представени хронологично по рождените им дати или с паметни за града събития, знакови годишнини, тържествени чествания и празници, белязани в животописните хроники с тяхното дейно участие, инициативност и значим принос. Изданието се посвещава на 30-годишнината на вестник ВИДИН - от 13 август 1991 г. В алманаха са включени над 250 имена на личности, допринесли с живота и делата си за възраждането и развитието на гр. Видин. Биографичните бележки, очерковите скици, белетристичните импресии и кратките летописни есета са взаимствани преди всичко от материали, публикувани във вестника през годините. Снимките са от многогодишната колекция на вестника, фонда на Държавен архив - Видин и частни лица, а повечето рисувани портрети са възпроизведени от видинския художник Веселин Маринав - Нацин.

В книгата "Св. Франциск от Асизи. Св. Тома от Аквино - Немия вол" двамата средновековни автори св. Франциск и св. Тома от Аквино са разгледани през погледа на съвременния християнски апологет Джилбърт Честъртън.

„Всеки светец е лек, защото е противоотрова. Затова той често се превръща в мъченик. В качеството му на противоотрова понякога го вземат за отрова. Ролята му е да възвръща здравомислието на света, като преувеличава онова, което светът пренебрегва, а то далеч не е едно и също в различните епохи. Всяко поколение обаче инстинктивно търси своя светец и той не е такъв, какъвто хората го предпочитат, а по-скоро такъв, от какъвто се нуждаят“. Дж. Честъртън