Книгата “Типик или Църковен устав” съдържа указания за реда и начина на извършване на богослужението в енорийските храмове на Българската православна църква.

Типикът (от гр. τύπος, ὁ – ‘модел, образец’) е църковно-богослужебна книга на Православната църква, в която в системен ред са поместени указания за реда и начина на извършване на църковните служби. Манастирските типици съдържат и раздел с общежителни правила за монасите (дисциплинарна част). Съдържа минейния и триодния цикъл на богослужение (календарния и подвижния празничен цикъл на църковната година) и допълнения (разпоредби за монасите, указания за свещенодействия, грамоти за дарения на манастира и др.). Урежда начина на употреба на химнографските книги (октоих, триод и миней). Възниква и се развива постепенно, като в окончателен вид се оформя около Х в.

Първият дял на Типика обхваща реда на богослужението за малка и голяма вечерня, всенощно бдение, утринна, чина на панагия, за извършването на литургията и четенето на Евангелието по време на служба, за изпълнението на каноните през дните на седмицата, за съботните служби, за службите на големите празници, които се падат в неделя или в определени дни от седмицата и др; тук се поместват правилата за монашеския живот и имущество. Значителна част заема месецословът, където са поместени указания за богослуженията от денонощния кръг за всеки ден от годината по календарния (минейния неподвижен) цикъл. След него се дават указания за триодния (постния и цветния подвижен) цикъл. Допълненията към Типика може да съдържат указания за изпълнението на някои еднострофични химнографски творби (тропари, кондаци, ипакои, светилни, прокимени, причастни и др.), указания за частно богослужение за жена, дете, болест и др., изповедален чин. Вторият дял съдържа т.нар. храмови глави с указания за съгласуване на службите, когато храмовите празници съвпадат с празниците от неподвижния и подвижния цикъл. Накрая се изписват Пасхалия и Лунник.