Темата "Автономия-автокефалия и начин на провъзгласяването им" е благодатна поради научната си значимост и практическа важност в перспектива, както и поради недостатъчната разработеност. В същото време тя е комплексна и много сложна и за нейното разработване са необходими добри аналитични способности и опит в извършването на научни изследвания, добра теоретическа подготовка.

• Книгата е полезна за научни работници, клирици на Българската православна църква и за широк кръг читатели, интересуващи се от проблемите, засягащи статута на отделните църковни субекти в рамките на всеправославната общност.

„Книгата представлява ценен принос не само в българската, но и въобще в православната църковно-правна наука. Тя е пръв опит за всестранно, систематично и цялостно изследване на проблематиката за брака, развода и последващия брак. Актуалността на изследването проличава чрез каноничен поглед относно съвременните обществени процеси и проблеми, които вълнуват църковната общественост (безбрачие и второбрачие на клириците, последващи бракове, извънбрачна раждаемост и др.).“

• Проф. протопр. д-р Николай Шиваров

„Мащабно изследване с богато съдържание. Представлява задълбочено и полезно изследване, резултат на дългогодишни усилия и продължителна работа. Ценен принос в богословската наука и запълва значителна празнота в богословските знания. Впечатляват умението и ерудицията на автора да се справи с огромен и разнообразен материал, обхващащ широка хронологическа рамка – от древните страни до ранното средновековие, Византия и съвременните брачни проблеми.“

• Проф. д-р Гълъбина Петрова

Исторически поглед върху развитието на взаимоотношенията между държава и църква

• предхристиянско време,
• древно християнство,
• християнството през първите три века,
• Константин Велики и
• църквата и по-късните отношения (системата от времето на Юстиниан Велики и след него).

В студията се разглеждат борбите около иконопочитанието, исторически установените права (и задължения) на византийския император по отношение на църквата, както и значението на системата на отношения между държава и църква във византийската империя.

"Книгата на един от най-големите български юристи - дописния член на БАН проф. Венелин Ганев, "Законъ соудный людьмъ: Правно-исторически и правно-аналитични проучвания" е фундаментално научно изследване на най-стария писмен български и славянски правен паметник от епохата на християнството. Авторът решава по един изключителен и неподражаем начин мащабната задача да разкрие и анализира произхода, съдържанието, правно-историческата същност и обществено-политическото значение на закона за утвърждаването и възхода на българската държава след приемането на християнството. Въвеждането на християнството в България през 865 г. обективно изисква създаването на ново писано право като регулатор не само на развиващите се феодални отношения, но и на процеса на утвърждаване на християнското учение като официална държавна религия. По този начин ЗСЛ се явява не само извор на средновековното българско право, но и "огледало", в което се отразяват социалната структура и обществените отношения по онова време. Така се формира триадата писменост-религия-закон. Взети в тяхната взаимна връзка и единство, тези три елемента са здравата основа на българската християнска държава, която ѝ позволява да се превърне в политически, религиозен и културен център на средновековна Източна Европа и на славянския свят. Проф. В. Ганев защитава по убедителен и неоспорим начин българския произход на закона и историческите и културните достижения на българската държава. Характерът на проучвания проблем и начинът, по който той е представен, превръщат книгата в оригинално научно изследване, което разкрива и съхранява част от правната, политическа и културна история на България, откроява комплекса от фактори, позволили на държавата ни да заема своето достойно и водещо място в християнска Европа. Незаслужено забравена, с това издание тя получава своя нов живот, заемайки полагащото ѝ се място в българската култура и книжнина." Доц. д.и.н. Евгени Йочев

Законодателният проект за промени в закона за вероизповеданията - грижа на държавата за демократично регулиране на международния диалог в страната ни или правен инструмент за постигане на задкулисни политически и икономически цели.  

История на новобългарската държава и право е посветена на важни проблеми в развитието на българската държавност от Освобождението до четиридесетте години на ХХ век. Разглеждат се изработването и приемането на Търновската конституция, начинът на конструиране и правомощията на висшите органи на власт и управление - монарх, Министерски съвет и Народно събрание, съдебна система, както и формирането и развитието на основните отрасли на частното и публичното право. Трудът е резултат от дългогодишната учебна и научна дейност на автора като преподавател по история на българската държава и право в Юридическите факултети на СУ "Св. Климент Охридски", Великотърновският университет"Св. св. Кирил и Методий", Нов български университет - София, ТУ "Ангел Кънчев" - Русе, Бургаския свободен университет и др.

Yearbook Insurance and Tort Law, European Tort Law 2005, pp. 614 - 649

Lorem Ipsum

Книгата "Православно църковно право" е публикувана за пръв път в съседна Сърбия през далечната 1890 г. и малко след това е преведена на немски, руски и гръцки. На български език преводът на книгата е направен от протодякон Иван Стефанов и е публикувана през 1904 г. Настоящото фототипно издание на значимия и досега изследователски труд на епископ Никодим Милаш е продиктувано от няколко причини. Първата от тях е, че в църковно-правната ни изследователска традиция все още липсва систематизиран и задълбочен курс по Църковно право на български език. Към настоящия момент книгата е библиографска рядкост и в България се срещат единични запазени екземпляри, с които трудно може да се работи. През годините тя е била и остава основно пособие не само за преподаватели, студенти и семинаристи, изучаващи Православно църковно право, но продължава да е и основно пособие за епископите, свещениците и миряните в нашата църква по църковно-правни въпроси, защото дава ценни сведения за развитието и прилагането на Църковното право до началото на ХХ век. Не трябва да се пропуска и фактът, че този курс по Църковно право винаги е имал санкцията на Светия синод на Българската православна църква, като основен източник по въпроси от каноничен характер. По тази причина и инициативата за нейното преиздаване дойде от страна на Софийската Света митрополия. Църковното право на Православната църква е специализиран дял от богословието, което изисква от хората, занимаващи се професионално с него да имат много добри познания не само в областта на каноните, но и на тяхното приложение в практиката на църковния живот. В тази насока изследователският труд на епископ Никодим Милаш е особено полезен. Както при публикуването й през 1904 г., така и днес, все още не е изчезнала необходимостта от едно задълбочено ръководство на български език, което систематично да разглежда проблематиката, свързана с основни църковно-правни въпроси. На първо място книгата дава ценни сведения за източниците на църковното право. Специално внимание е отделено на Свещеното Писание и Предание, като източници на църковното право, както не е пропуснат и въпросът за развитието и значението на църковното законодателство и обичайното право като такива източници. Подробно са разгледани и въпросите за устройството и управлението на Православната църква, предвид нейната същност като Богочовешки организъм. Не е подмината без внимание и проблематиката за подготовката и ръкоположението на свещенослужителите, както и за същността и правомощията на църковния съд, въпроси, с които всеки ден се сблъскват не само представителите на църковната йерархия на Православната ни църква, но и хората, които научно изследват и разработват тези въпроси. Не на последно място в „Православно църковно право“ на епископ Никодим Милаш систематизирано и задълбочено са разгледани въпросите за църковния брак, които интересуват както свещенослужителите, така и миряните. Така например в книгата намират място въпросите, свързани с различните видове родства, препятствията за сключване на църковен брак, както и за разтрогване на същия. Църковният брак е едно от житейските събития, което е в центъра на християнския живот. Въпроси от рода - кой има и кой няма право да сключи църковен брак, кои са препятствията за пристъпване към тайнство „Брак“  и допустим ли е църковният развод - винаги са вълнували и ще продължат да вълнуват православните християни. Не по-малко важен е и въпросът за сключване на църковен брак с инославни християни и иноверни вярващи. Всички тези въпроси намират място в монографията по православно църковно право на епископ Никодим Милаш.

В: Годишник на Духовната академия "Св. Климент Охридски", София, т. V (XXXI), 9, 1955/1956    

Актуален устав на Българската православна църква - Българска Патриаршия

• Уставът е приет от VI Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г. в Рилската света обител
• публикуван в „Църковен вестник”. Извънреден брой, 09.01.2009 г.

Годишник на Духовната академия "Св. Климент Охридски", 1951