"Ecce Homo: Как се става такъв, какъвто си" е книга, иронично самопредставяща Ницше. Заглавието и подзаглавието визират две класически фрази: Ecce homo (Ето човекът!) – думи на Пилат за Иисус Христос. Подзаглавието „Как се става такъв, какъвто си“ препраща към изречението на Пиндар :„Стани това, което си“ . Книгата започва с три глави наречени хиперболично:

1. Защо съм толкова мъдър;
2. Защо съм толкова умен;
3.  Защо пиша толкова хубави книги.

и продължава с кратки коментари за 10 от собствените произведения на Ницще. Заключителната част е „Защо съм една съдба“ и тя завършва с думите: „Разбрахте ли ме? - Дионисий срещу Разпнатия...“

Аристотеловите "Аналитики" заемат особено място сред философсата класика. Те принадлежат към текстовете, упражнили най-продължително и трайно влияние върху европейската мисъл. Значението им не се ограничава само единствено в сферата на философията и на философското образование. Тук се залагат основите на класическата логика и методология на науката. В продължение на повече от двадесет столетия те провокират философските търсения и изследователския дух. Томът съдържа За тълкуването и Първа аналитика, както и коментари върху тях.

• Превод, предговор, коментар и библиография Иван Христов

 

Наред с "волята за власт" централни в тази книга са идеите за свръхчовека, за духовния аристократизъм, позволяващ на известен духовен елит издигане над общоприетите морални норми, над представите на религията за добро и зло.

Монографията на д-р Димо Пенков интерпретира някои специфични акценти на античната теология на Сократ, Платон и Аристотел. Авторът анализира теологията на тези древногръцки философи като форма на естествено богопознание. В своята теология Сократ, Платон и Аристотел не достигат до Бога на християните, но откриват познавателния хоризонт, в който се разкрива религиозният опит, свързан с християнското Откровение. Те ни дават онази културна и терминологична основа, която е била необходима за създаването на християнското богословие. Затова тук е важно (като имаме предвид християнското учение за Бога) да подчертаем връзката на християнството с постиженията на античните философи. Техният копнеж за истинския Бог се изразява в търсенето на абсолютното битие и в създаването на изразни средства, с които може да се говори за Непознаваемия.

• Препоръчваме книгата на хора, които се занимават с богословие и философия.

Сборникът "Балканските идентичности в българската култура" се стреми да осмисли динамиката на основните колективни идентичности и митологиите, които те градят. Специално внимание се отделя на балканските национализми и на различните малцинства в България. Митологическите повествования се откриват в исторически, филологически, етнографски и други научни трудове, в литературата и народното творчество, в публицистиката и учебникарската книжнина.

Блажени Августин е забележителен богослов, църковен писател и философ - доктор на Църквата (doctor gratieae). Църковната история го нарежда сред най-видните представители на патристичната литература и го въздига във върховен авторитет на западното богословие и философия до ХIII в.

Богословие и философия (Eтико-антропологичен профил). Религията и философията непрестанно се преплитат и макар тяхното взаимодействие понякога да поражда несъгласия и конфликти, то допринася полза и за двете. Съдържание:

• Отношението на богословието към философията.
• Философията зачита религията?
• Има ли същностни основания в нравствеността, които да обуславят връзката й с религията?
• Богословието и философията влизат в съприкосновение и в сферата на антропологията.
• Богословието и философията могат да си сътрудничат в културния и социален живот.

 

Книгата на Теодор Стойчев "Богословие на просперитета: православна критика" предлага сериозно и задълбочено проучване на харизматичното движение "Богословие на просперитета" от гледна точка на православната теология и традиция. Специфичните белези на "евангелието на благоденствието", както е известно сред своите последователи, са материалното благосъстояние и физическото здраве на човека. Движението "Богословие на просперитета" е тясно свързано с много от ценностите на новото време и на модерния свят: здраве, преуспяване, благополучие, късмет, богатство, щастлив живот. Много от предизвикателствата и стандартите, през които съвременният човек е поставен в модерната епоха, по пряк или косвен начин се свързват с идеите на това религиозно учение. Авторът на книгата - протойерей Теодор Стойчев, е роден през 1973 г. в гр. Русе. Свещеник е към храмовете "Св. Атанасий Велики" и "Успение Богородично" в гр. Варна. Доктор по богословие с дисертация в областта на Свещеното Писание на Новия Завет.

В памет на тридесетата година от кончината на проф. д-р Иван Панчовски

Книгата съдържа статии за руската интелигенция. Била е забранена в страните, в които е властвала комунистическата идеология.

Книгата "Войната в светлината на Библията" е написана в периода между двете световни войни. На български език е издадена през 1934 г. в град Стара Загора от Съюза на Православните Хриянски братства в България. Включва размисли на епископ Николай Велимирович свързани с войната, като библейско - богословски проблем. Съвременно звучат неговите думи във връзка с въоражаването, причините за война, робуването и освобождаването от робство. Светецът прави нравствен анализ и на последствията от една война, които са свързани с разврат, грабеж, зло. Войната сполетява християните, които тъпчат закона Христов, макар те и да не я искат, подобно на заблудени деца, които не желаят наказание, но го предизвикват. В настоящото второ издание езикът е осъвременен и е включено животоописание на автора, епископ Николай Велимирович. Книгата е насочена към широк кръг читатели.

"Въведение в християнската антропология" проследява в най-общ план:

• сътворението на човека
• грехопадението
• проникването на греха и злото в света
• възстановяването на човешката богообразност чрез изкупителния подвиг на Иисус Христос
• богоуподобяването на човека.

Специално внимание е отделено на антропологичната схема:

• Божи образ
• човекът е образ на Христос
• човекът е образ на Бога

Разглеждат се отраженията на греха върху Божия образ на човека в светлината на православното, римокатолическото и протестантското учение. Централно място в книгата заема въпросът за човешката личност като истински Божи образ.

Въведение във философията е отпечатана през 1950 г. "Какво е философията и каква е нейната ценност е спорно". От нея очакват изключителни открития или пък с безразличие я оставят настрана като мислене без предмет. Разглеждат философията с почитание като значимо усилие на необикновени хора или я презират като излишно задълбочаване на мечтатели. Считат я за нещо, което засяга всекиго и поради това тя трябва да бъде проста и разбираема или пък я считат за толкова трудна, че е безнадеждно човек да се занимава с нея. За един вярващ в науката човек най-лошото е, че философията няма общовалидни резултати - нещо, което може да се знае и поради това - да се притежава. Докато другите науки са постигнали в своите области необходимо достоверни и общопризнати познавателни резултати, философията, въпреки хилядолетните усилия не е достигнала това. Книгата "Въведение във философията" е свързана с науката. Тя предполага да са налице науките в състояние, до което те са се развивали в дадена епоха. Смисълът на философията обаче има друг източник. Тя се явява наука преди всяка наука там, където се събуждат хората.

Една ярка звезда от съзвездието на великите основоположници на европейския хуманизъм е Дизедериус Еразъм Ротердамски (1466-1536). Най-ранните му биографи пишат за него: "Роднина му бе класическия свят, а майчин език - латинският." "Незаконният син на един холандски благородник стана баща на европейския хуманизъм". А за безсмъртното му произведение "Възхвала на глупостта": "Тази сатира е гениална книга на най-остроумния от умните люде и най-учен от остроумните." Анатол Франс: "Аз прочетох днес първата човешка книга." "Възхвала на глупостта" се появява в Париж през 1511 г. Успехът е изключителен, безпрецедентен за онова още сумрачно време, пък и изобщо: за 4 месеца книгата претърпява 7 издания, а до края на живота на Еразъм излиза в 49 издания. Тя се превежда по няколко пъти на всички европейски езици. Посветена на Томас Мор, под чието идейно влияние е написана, сатирата "Възхвала на глупостта" има ефекта на катастрофален земетръс в духовния живот на Западна Европа. Този "земетръс" унищожава изцяло, до корен, късния средновековен схоластизъм и всичките сродени нему догматично-религиозни концепции от католически или протестантски произход, сковаващи свободния полет на човешкия дух. "Възхвала на глупостта" е страстен памфлет против консерватизма, формализма и догматизма, против войната, която Еразъм вижда като рожба на "велможката тирания" и възможна само в "Царството на Глупостта"... "Възхвала на глупостта" е написана с безмилостната сила на Рабле и със саркастичния остроумен финес на Волтер. "Възхвала на глупостта" е безсмъртно произведение, което винаги се чете с неувяхващ интерес. Андрей Гуляшки

Сборникът "Вяра и живот" е опит да бъдат разгледани важни аспекти на богословските дисциплини:

• Догматика
• Патрология
• Етика

При внимателен прочит на поместените в сборника статии читателят придобива представа за последователно или паралелно интерпретиране на актуални богословски теми и за тяхното възможно интерпретиране.  

Дева Мария е била най-прекрасната от всички жени не само физически, но и духовно, защото е притежавала необикновени дарове.  Светата Дева е ново начало на новото достойнство на жената. Тази книга се опитва да погледне от по-различен ъгъл в уникалното положение на Пресвета Богородица в този свят (което съотвества на нейните качества), в нейната психофизическа пълнота и в чистотата на сърцето й. В книгата се търсят отговори на следните въпроси:

• Какво е мястото на жената в съзидателния план на Бога?
• Какво призвание е гравирано в женската природа?
• Как да се уравновесяват отношенията между жената и мъжа?

В изследването "Джендърните стереотипи - православен поглед" се разглеждат редица предизвикателства на джендърните идеи пред семейните отношения и съпружеството, както и проблеми на нравственото възпитание на децата, подрастващите и младежите. Тайнството на християнския брак и семейството като икона на любовта и изконна иституция на човешкото съжителство, като благословен и учреден от Бога свещен съюз между един мъж и една жена, както и необходимостта от утвърждаване на тези изконни библейски истини и духовни ценности в условията на съвременния секуларен контекст, отново излизат на дневен ред в християнската етика, културно-просветното и пастирско служение на Църквата.

• Книгата е насочена към широк кръг читатели

Диалози, II том.  

Книгата "Димитър Михалчев: философ, социолог, общественик" е пръв опит за цялостно представяне на акад. Диминър Михалчев като философ, социолог, общественик.

Диспут с Пир е забележителен документ, маркиращ началото на голямата интелектуална и институционална битка на Максим Изповедник в защита на самите фундаменти на християнството. Освен че съдържа всички основни позиции на Максим Изповедник по въпроса за двете воли и енергии, Диспутът е буквален стенографски запис на реалния дебат, проведен между Максим и по това време вече бившият константинополски патриарх Пир (338-641 г., както и отново през 654 г.). Текстът е изчетен и одобрен и от двете страни, а автентичността му е несъмнена. Св. Максим Изповедник се числи към най-могъщите авторитети на християнството. Макар съчиненията му да нямат систематичен характер, неговото мисловно дело е така обхватно и системно, че дава основание за твърдението, според което цялата византийска традиция би могла да бъде усвоена в най-съществените си измерения чрез едно задълбочено изучаване на трудовете му.

Тази книга има за цел да предложи аретологията като своеобразен ключ за осмислянето на основни истини на богословската антропология в перспективата на динамичното и отговорно следване на светоотеческото богословско предание – в лицето на св. Максим Изповедник – и на тяхното осмисляне от гледна точка на органичния синтез на еклисиологията и антропологията. Съдържанието на тома включва следните три части:

1. Богословската онтология и хоризонтът на аретологията;
2. Богословската антропология и хоризонтът на аретологията;
3. Богословието на подвига като пространство на аретологията.

Препоръчваме книгата на богослови, философи и историци.

"Идеята за издаване в един том на две книги на Лев Шестов - едно от първите му произведения Достоевски и Ницше (1903) и едно от последните му съчинения Киркегор и екзистенциалната философия (1939) - не е случайно хрумване, нито съставителски произвол. И не само защото 36-те години, които отделят първата от втората книга, чертаят творческия път на една богата духовна биография, но и защото тематично те са посветени на трима от четиримата интелектуални колоса, които са играли най-съществена роля в живота на Шестов и които затварят най-интимния кръг на неговите умствени преживявания.  Защото в тези преживявания наред с Достоевски, Ницше и Киркегор може да се постави само още едно име - Толстой, на когото също Шестов в ранните си години посвещава специално съчинение. Претенцията на тази книга е: да се представят едновременно принципите на една философия и източниците, които я подхранват. А дори само споменаването на тези източници показва, че Шестов е евразийски философ - философ в еднаква степен руски и европейски (в по-тесния, чисто западен смисъл) - и тъкмо затова е еднакво немислим без Киркегор, както и без Достоевски, неслучайно той е, който пръв открива и духовната връзка между тях. И това е още един мотив за съставителското решение. В съвременната българска култура мястото на Лев Шестов е празно. Мисля, че тази книга е първият опит то да се запълни, и - вярвам, - че няма да е последният." Исак Паси.

Трудът представлява обща характеристика на епохата и литературно-богословското творчество на древните християнски апологети. Авторът се спира на едни от най-видните древни християнски апологети и тяхното отношение към езическата философия. В студията място заемат: Св. Иустин Мъченик, Тациан, Атинагор, Св. Теофил Антиохийски и философът Ермий. В: Годишник на Духовната академия "Св. Климент Охридски", София, т. VII (XXXIII), 6, 1957-1958