Авторът на "На тая земя уморена (Моите спомени 1876-1932)" Георги Добринович е една от най-колиритните личности в пантеона на най-достойни граждани на Видин - участник в националноосвободителното движение, доброволец в дружините на ген. Черняев, опълченец, околийски управител на Видин, командир на отряд при отбраната на града през 1885 г. Адвокат, посветил повече от 40 години на общественополезна дейност във Видин. Демократ, съучредител на Клуба на Народната партия и негов съпредседател. Видински депутат в три народни събрания (1884, 1888 и 1911) с голям принос за прокарването на железопътната връзка със София.  

Книгата на Клара Тонва "Ако любов нямам..." е посветена на християнството, чието основно съдържание, както и пълнотата на християнския живот, се свързват в едно чрез личността на Богочовека Иисус Христос. През призмата на разгледаните в текста централни теми на православното богословие - за Света Троица, за Боговъплъщението, за Светия Дух и за Църквата, които са от основополагащо значение за църковния и социалния живот, се прави опит да бъде изразена православна позиция относно актуални съвременни проблеми, каквито са:

• екологичната криза;
• дехуманизиращият потенциал на биотехнологиите;
• хомосексуализмът;
• религиозният фундаментализъм;
• съвременният феминистки прочит на Библията;
• „лицата" и границите на междурелигиозния диалог и други.

В книгата се преплитат догматически, социологически и религиоведски теми и представлява интерес за широк кръг читатели - от такива, които се интересуват от богословие, до търсещи Бога или невярващи.

Книгата се появява за първи път през 1950 г. и не престава да се издава както по времето на комунизма, така и днес. Времената наистина са били трудни и тъкмо затова още по-високо следва да бъде оценен трудът на архимандрит д-р Николай (по-късно Макариополски епископ) и архимандрит д-р Серафим (Алексиев). Те съставят това просто и ясно изложение на свещената история на Стария и Новия Завет, на православния катехизис и богослужение. През изминалите десетилетия тази книга се превърна в класическа за нашата Църква. Поколения българи са прохождали във вярата с нея. Българската православна литература не познава друга книга, която да е претърпяла толкова много издания. Тя не е загубила своята актуалност и днес, поради което нейното последно издание запазва текста на първообраза, със съответните технически актуализации. В него илюстрациите са подбрани изцяло в стила на православната иконография, въз основа на класически византийски, светогорски, български, руски и други образи.

• В книгата кратко и ясно са преразказани основните събития от свещената история на Стария Завет. Следва разказ за въплъщението на нашия Господ Иисус Христос и предаването на Новия благодатен Завет, усвоен завинаги от Христовата църква чрез светите апостоли. Следващата част съдържа изяснение на богооткровените истини, изложени в Символа на вярата.
• Тук ще намерим въвеждане в смисъла на християнския живот, изявен в църковните Тайнства. Последната част е посветена на християнското богослужение. Показани са най-съществените черти на православния храм, на свещенослужителите и на отделните църковни служби, като ударението е поставено върху светата Литургия - сърцето на благодатния и тайнствен живот в Христа.

*** Книгата е насочена е към широк кръг читатели, но е подходяща и за курсовете по Православно вероучение, Свещено Писание, катехизис, богослужение и др. богословски дисциплини.

Книгата „Завръщане към отците“ на сръбския психиатър и богослов Владета Йеротич включва студиите за трима светии - Исаак Сирин, Йоан Лествичник и Марк Подвижник от гледна точка на душевните и духовните проблеми и потребности на съвременния човек. Авторът разглежда и тълкува човека холистично, цялостно, като психосоматично същество, като съзнателно полага огромни интелектуални и духовни усилия да изгради мост между различните брегове на човешкото съществуване и творчество, на психологията и богословието. Почувствал истинността на призива „Да се върнем към отците!“, д-р Йеротич покорно, но и креативно, го усвоява и се потопява в дълбините и мрака на вековете, където екзистенциално, а не филологически, се среща със светите Исаак Сирин, Йоан Лествичник и Марк Подвижник. Авторът не остава в миналото, а като разкрива, че всяко пътуване може да има две посоки, се връща, заедно със светиите, в нашето време. Целта на това пътуване е не безплодна гимнастика на ума, а срещата на миналото и настоящето в контекста на душевния и духовния живот на човека, където екзистенциалните въпроси на човешкото съществуване са свободни от времеви, пространствени, социални, културни и национални рамки.

Димитър Русев проследява и анализира рефлексията, която езотеризмът поражда в съзнанието на отделния човек, и начинът, по който се опитва да подчини неговото мислене, провокирайки екзистенциалните му личностни проблеми. Авторът използва широк спектър от методи на изследване, с които История на религиите борави, като изследва предмета от

• философска
• историческа
• психологическа
• и в най-голяма степен от богословска перспектива.

Сборникът "Свидетелство, служение и богослужение на Църквата" е резултат от научноизследователските дейности по едноименния проект, чиято цел е да припомни "отеческата съкровищница" на Църквата в областта на практическото богословие. СЪДЪРЖАНИЕ Предговор Част първа Костадин Нушев. Духовни напътствия и нравоучитедни наставления на свети Софроний Врачански за просветното служение на българските свещенослужители Иван Йовчев. Просветителската дейност на митр. Методий (Кусев) до избора му за Старозагорски архиерей Ангел Карадаков. Църковно-социалната дейност в Неврокопска епархия по времето на митрополит Борис lagaru Laurentiu-loan. Situatia Bisericii Ortodoxe Romane in Perioada interbelica - puncte cheie Илиана Димова. Ролята на адаптираните библейски текстове (наративи) в проеса на възпитание на децата в предучилищна възраст Елеонора Асенова. Възприемане на музиката в обучението по религия в детската градина Огнян Узунов. Съвременни практики на духовно-просветна и църковно-милосърдна дейност на Русенска света митрополия Част втора Иво Янев. Църковно-социални и пастирски аспекти в служението на св. св. Кирил и Методий Георги Канев. Войната според Православното Предание въз основа на българските публикации до 1944 г. Михаил Михайлов. Военното свещенство: необходимост и нормативни предпоставки за неговата реализация Кирил Синев. Съвременни аспекти на румънското военно свещенство Г. Попиванов, В. Тонева, И. Янев, В. Мутафчийски. Военномедицинският опит и служението на ближния. Приносът към възпитанието на децата в енорийските центрове в цивилна обстановка Гроздан Стоевски. Приносът на сдружение „Св. Георги Победоносец" в пастирската грижа за християни военнослужещи Ваня Карчина. Християнската любов към ближния в служението на Църквата Красимир Иванов. Ролята на пастира в процеса на личностна промяна при зависими в контекста на психо-социална рехабилитация Част трета Иван Иванов (Кюмурджийски). Социалното измерение на Евхаристията в контекста на българската и световна икумена Татяна Иванова. Неръкотворните образи на Иисус Христос („Камулиански" и „Светото Лице") Любомир Игнатов. Жената и църковнопевческото дело през вековете. (Видни песнопойки и химнотворки в Православната църква) Стоян Малинов. Знаменният разпев във „Всенощно бдение" On. 37 от Сергей Рахманинов Делян Тодев. Произход и развитие на типика във византийската и българската литургична практика. (Общи постановления) Николинка Климукова. Чудесата Христови в стенописите от Новата митрополия в Несебър. Ролята на вярата за изцеленията. (Посветено на 420-годишнината от преизписването на храма) Силва Маринова. Христовите притчи в българската църковна живопис през Възражданет

Книгата на историка В. Ф. Иванов "Православният свят и масонството" е издадена за пръв път през 1935 г. в Харбин (Манджурия).

• Тя представлява Конспективен исторически очерк за "Братствата на свободните зидари";
• говори се за проникване на масонството в Русия и неговото участие в смутните събития през 1905 -1917 г.;
• привежда се богат фактически и документален материал, който обхваща периода от средата на 17 в. до първата трета на ХХ век.

Авторът прави сбит и същевременно дълбок анализ на идеологията на масонсrвото и свързаните с него политически организации, религиозни секти, окултни и теософски общества, лъжеученията на Е. Блавабска, Н. Рьорих, С. Булгаков, Н. Бердзев, усилено пропагандирани в наши дни. В контекста на изследваните проблеми несъмнен интерес представляват страниците, посветени на описанието на живота и духовните заблуждения на руската емиграция.

В някои изследвания личността на Богочовека се разглежда в контекста на междурелигиозния диалог (т.е. христологията като обща основа за диалог).  Други акцентират само върху образа Му в Корана; част от тях надценяват ролята на Иисус Христос в Корана. Трети, в стремежа си за модерно тълкуване на исляма, представят Иисус Христос само като виден представител на етиката, изправяйки Го срещу сляпото подражание в исляма (таклиид). В книгата се прави опит за:

• по-пълно обгръщане на ислямската представа за Иисус Христос
• разкриване на ислямските аргументи и съпоставителен анализ с християнството, което по своята същност е христоцентрично.

 

"Богословие и свещенство" е осми том от съчиненията на отец протойерей Георги Флоровски на български език. Книгата е издадена под редакцията и съставителството на доц. д-р Павел Павлов и включва разнородни, необявени и непубликувани досега текстове от неговия архив, намиращ се в университета в Принстън. Съдържа материали от 30-те години (след 1932 г., когато Георги Флоровски става свещеник), както и такива, които в последните години по един или друг начин са попаднали в полезрението на преводачите. Повечето от текстовете в този том са свързани както с ранния свещенически период на отеца, преди заминаването му за Америка, така и с периода на късния „американски“ Флоровски. От "ранния" Флоровски специално внимание е обърнато на заглавия, свързани с възможността за свикването на голям събор през втората половина на ХХ век - Втория ватикански събор. Включени са и два особено ценни текста, писани по различен повод, но с акцент върху исихията и паламитското богословие, които за пореден път показват ранната пропаламитска позиция на отец Георги Флоровски. Една от любимите теми на "късния" Флоровски е свързана с творчеството и живота на руските мислители и писатели от XIX в. Това, което го интересува у тях, са централните християнски теми: за вярата и неверието, за гордостта и смирението, за послушанието, за надеждата и любовта… Книгата представлява интерес за всички, които се интересуват както от историята и богословските идеи на православния Изток, така и от автентичния език и съборен опит на Църквата.

Книгата е пръв опит в българската историография да се даде богословска оценка на комунистическата политика на репресии  спрямо Църквата,  както и  на причините и последствията от нея.  Християнското съзнание винаги е възприемало критичните исторически периоди като времена на изпитание на вярата. Вековното османско владичичество е един от най-тежките периоди в историята на България и българския народ. Но дори и то не може  да се сравни с опустошението, което  нанася върху християнската идентичност на населението на България продължилият едва половин век комунистически период в най-новата история на страната ни. Този период, започнал на  9.ІХ.1944  г. и завършил според формалните критерии  на 10.ХІ.1989  г., все още очаква своя сериозен прочит, осмисляне и оценка, без което не може да очакваме сериозен катарзис в българското общество. Настоящата книга е опит за такъв прочит и оценка.

• Книгата е посветена на милионите невинни жертви на комунизма и на хилядите новомъченици на Църквата.