Светеца от затворите – свидетелства за живота на Валериу Гафенку, събрани и анотирани от монах Моисе

За нас, които сме свикнали с лесния и удобен живот, тази книга е повод да се замислим за саможертвата, страданието и кръста. Нищо не може да се постигне без усилия и пожертвувание. Съвременният човек, както казва Паисий Светогорец, иска да получи всичко, без да прави жертви. Учениците и студентите искат да имат високи оценки, без да учат; хората в зряла възраст желаят да печелят много, без да се трудят; а ние, християните, искаме да получим опрощение на греховете си, без да се покайваме. Все желания, които са абсолютно неосъществими. Заедно с това книгата е и едно възпоменание. Тя припомня за ужасните времена, когато комунистическата държава и нейните безмилостни институции подлагаха на мъчения най-добрите сред людете.

Негово Високопреосвещенство Андрей, Архиепископ на Алба Юлия

„Животът е различен от онова, което си мислят хората за него. Самият човек се различава от оня, който си въобразява, че е. Истината е също различна от всичко, което си въобразява за нея човешкият ум.“
Валериу Гафенку

„Като знаех, че съм невинен от гледна точка на закона, аз посрещах и най-сериозните изпитания с чувството, че такава е Божията воля. Никога не изгубих надежда. Смятах, че страдам заради собствените си грехове и заради греховете на моя народ, че може би Бог е отредил за мен затвора като път към спасението.“
Василе Туртуреану

„Ако Христос бе минал през моите ръце, никога не би стигнал до кръста. И никога не би възкръснал. Християнството, тази огромна лъжа, никога не би съществувало и светът би живял тихо и спокойно. Аз съм Цуркану! Първият и последният! Не се е родил някой, който да ме замени. Никой не може да ме излъже така, както ви лъжа аз, глупаци. Аз съм истинското евангелие! И го пиша сега. Имам върху какво да пиша: вашите трупове. Аз пиша истината, а не приспивни приказки за деца!“
Еуджен Цуркану – „превъзпитател“ от комунистическите затвори