Интересна е съдбата на книгата „Старинни черкви в Пловдив“. Завършена през 1956 г., в условията на яростно пропагандирания по това време атеизъм, подобна „опасна” литература е нежелана. Дори от издателството на Светия Синод. Самият патриарх Кирил препоръчва на автора „благовремие за издаването й“. В писмо до автора от 1957 г. Димитър Талев пише, че „това е ценен труд, написан грамотно и с жив усет за поезия, а също и за историческа правда. Отнесох се до компетентни люде с надежда ръкописът да стане книга”. Това се осъществи едва след 44 години от издателство „Летера”.