Автобиографията на Софроний Врачански „Житие и страдание грешнаго Софрония“ е написана в първото десетилетие на ХIX в. в Румъния. За пръв път е била обнародвана от Г. С. Раковски във в. „Дунавски лебед“, г. И, 1861, по препис, доставен му от проф. В. Григорович. В 1914 г. П.Н. Орешков издаде автобиографията по нейния оригинал.

„Житие и страдание грешнаго Софрония“ е не само изключително ценен документ за една бурна историческа епоха, за робската съдба на българския народ; тя е не само извънредно важен извор за живота и личността на своя бележит автор, но и удивителна творба на новата българска литература. Автобиографията ни възхищава с богатството на съдържанието си, с умението на автора непосредствено и живо да нарисува своята човешка съдба и трагизма на епохата, с искреността и правдивостта на разказа, с простотата и изразителността на езика си, с яркостта и колоритността на народната реч.