Терминът „солидарност“ придоби нова острота в западните интелектуални кръгове през 80-те години. Това се дължеше на ентусиазма, с който интелектуалците се отнасяха към „Солидарност“ – едно от първите протестни движения срещу комунистическата тирания в Централна Европа.

През 80-те години интелектуалците-дисиденти при комунистическите режими – от Хавел и приятелите му в Прага до фан Лиджъ и неговите приятели в Пекин – станаха морални образци за интелектуалците по цял свят. За пръв път от времето на борбата срещу фашизма интелектуалците отново имаха герои, на които да могат да се възхищават тъй недвусмислено.

Още по-важно обаче беше, че „Солидарност“ обедини полските работници и полските интелектуалци – Милош, Михник и Валенса участваха в една обща борба.

Това чувство за солидарност между интелектуалци и неинтелектуалци бе усилено от краткотрайното сплотяване на работници и студенти на площад „Тянанмън“. Такова сплотяване се случва рядко и поне за интелектуалците то е силно въодушевяващо.