Слова. Духовна борба.  Преподобни Паисий Светогорец. Том 3

В третия том от Словата на преподобни Паисий са включени наставления, които могат да помогнат на измъчения от греха човек да придобие положително безпокойство и да се подвизава духовно, така че да се освободи от греховните окови. Живеейки в покаяние, ще може да отстрани от себе си ветхия си човек, който по думите на Стареца „е един лош наемател в душата ни – за да напусне, трябва да съборим дома и да започнем да строим ново здание, т.е. новия човек“.

Начало на греха според светите Отци е лошият помисъл. Затова в първата част на този том са подбрани някои от наставленията на Стареца относно помислите. Той казва: „Помислите показват нашето духовно състояние“. Доб­рият помисъл има голяма сила, той извършва духовна промяна в човека. И, обратно, лошият помисъл го измъчва. Когато човек прогонва лошите и развива в себе си добри помисли, умът и сърцето му се очистват и Божията благодат се вселява в него.

Втората част на „Слова. Духовна борба“ се отнася за голямото благословение, което човек получава от Бога, когато бива онеправдан и посреща това по духовен начин. Често тази истина остава неизвестна дори и на духовни хора, които оправдават себе си и така накрая „съставят собствено евангелие“. Така те се отделят от Бога, защото човешката правда няма нищо общо с духовния живот. Ако искаме да бъдем сродени с Христа, трябва да станем причастни на божествената правда, която съдържа любочестие, благородство, саможертва.

Третата част на „Слова. Духовна борба“ се отнася за греха, който прави живота земен ад, като в същото време чрез духовната борба животът може да стане райски. Ако човек иска „да излезе от мрака на греха“, трябва да наблюдава съвестта си – първият божествен закон, даден му от Бога, и със смирение да съзнава греховете си. Така ще може да стигне до покаянието – то е „ръкоделие, което никога няма край“ и носи в душата божествено утешение.

В четвъртата част на „Слова. Духовна борба“ се разказва за тъмните сили, които действат чрез своите органи – магьосниците, екстрасенсите и всички останали прелъстени. Макар че сами по себе си тези сили са немощни, когато човек чрез някой сериозен грях им даде права върху себе си, те стават силни и влияят върху него.

За да може да се освободи от демонските въздействия, трябва да открие в какво е съгрешил, да се покае, да се изповяда и да живее като съзнателен член на Църквата.

Накрая, в петата част на „Слова. Духовна борба“ се подчертава, че тайнството Изповед е необходимо за освобождаването от греховете и че християнинът трябва да има духовен водач, за да върви безопасно по духовния път. Показва се голямата разлика между работата на психиатъра и делото на духовника, които в наше време често биват смесвани. Също така Старецът разказва за част от своя опит при работата си с душите на хората.