Учението на архим. Софроний, особено както то е изложено в неговата духовна автобиография и изповед “Ще видим Бога както си е”, представлява цялостна богословска система, съвършена духовна постройка.
В основата на тази постройка стои вярата. Тя се придружава от благодатта на помненето на смъртта и поражда страха Божи с неговото удивително действие.
В нейната основа стои също и покаянието. В съвършена форма то се преживява на онтологично равнище и коренно преобразява човека. А върхът на постройката е изгряването в сърцето на “духовно слънце, чието име е личност-ипостас”.
Личността е точното и пълно осъществяване на човека, който в началото е бил създаден по образ и по подобие на Бога. Дарът на ипостасното начало (личността) у човека се проявява преди всичко в любовта към враговете и молитвата за целия свят.
