• "Психиатрия ... Може би в медицината няма тава наука, съдбата на която да е сравнима със съдбата на психиатрията. Защото във фокуса на теорията и практиката на тези лекари е душата на човека - това, каоето ни отличава от целия животински свят и което е създадено по Божи образ и подобие."
• "Понятието болест в психиатрията е било и си остава неотделимо от мирогледа на лекарите и учените, от най-разнообразни социални, обществени и политически фактори и условия. Нашата страна е ярък и тъжен пример за това."

• Първата половина на 20 век се характеризира с гигантски и небивали в историята войни. Много от духовните интереси са замрели или потиснати. От друга страна, именно в размирни времена, в дни на страдания и бедствия за мнозина се засилва религиозната потребност, боготърсенето. Слабият, угнетеният и подхвърлен на страшни изпитания човек търси свръхземен защитник и упора.
• Този труд се появява като отговор на предизвикателствата на онова време и е единствен по рода си, поради практическата цел, която си поставя. В периода на написване на книгата, религиозността на българина е в криза, като причината за това се крие в непознаването на Библията или пък в нейното повърхностно или слабо познаване.
• Една от главните цели на автора е да отстрани предразсъдъците и да насади любов и доверие към Библията, която от хилядолетия насам е възпитателка и учителка на най-напредналите народи.

Лъх от тих вятър  (Къси разкази):

• Болничната стая;
• Няма кой да ме чуе;
• Избраникът на камбаните;
• Опело;
• Кръстът на другия;
• Други (в описанието);

• страха от нарушаване волята на Аллах
• невъзможността жената да остане в старото си положение
• психологически оценки на поведението на жените, които не са подготвени за новите си роли и често се колебаят при избора си.

• Авторката излиза отвъд етнолитературния центризъм, показвайки феномена на българския сецесион в контактните му точки с европейския контекст.
• Изследването не визира единствено персоналиите – откроени са мотиви, художествени похвати и основни философски възгледи на литературната епоха, както и водещи концепции за изкуството, споделяни от българските автори, чиито високохудожествени текстове принадлежат на златната Belle Époque.

• В книгата кратко и ясно са преразказани основните събития от свещената история на Стария Завет. Следва разказ за въплъщението на нашия Господ Иисус Христос и предаването на Новия благодатен Завет, усвоен завинаги от Христовата църква чрез светите апостоли. Следващата част съдържа изяснение на богооткровените истини, изложени в Символа на вярата.
• Тук ще намерим въвеждане в смисъла на християнския живот, изявен в църковните Тайнства. Последната част е посветена на християнското богослужение. Показани са най-съществените черти на православния храм, на свещенослужителите и на отделните църковни служби, като ударението е поставено върху светата Литургия - сърцето на благодатния и тайнствен живот в Христа.