Книгата „Репресивната политика на комунистическата власт срещу Православната църква в България (1944-1964 г.)“ е пръв опит в българската историография да се даде богословска оценка на комунистическата политика на репресии спрямо Църквата, както и на причините и последствията от нея. Християнското съзнание винаги е възприемало критичните исторически периоди като времена на изпитание на вярата.
Вековното османско владичичество е един от най-тежките периоди в историята на България и българския народ. Но дори и то не може да се сравни с опустошението, което нанася върху християнската идентичност на населението на България продължилият едва половин век комунистически период в най-новата история на страната ни.
Изследването „Репресивната политика на комунистическата власт срещу Православната църква в България“ разглежда три различни етапи, през които минават отношенията между комунистическата власт и Българската православна църква през изследвания 20-годишен период: от кървавата саморазправа с духовници и обикновени християни непосредствено след деветосептемврийския преврат до средата на 60-те години, когато се установява нов модел на отношенията между тоталитарната държава и Църквата и нови репресивни механизми.
Освен многобройните сведения за динамичните отношения между различните участници в тези драматични събития, основани на богат документален материал от български и съветски архиви, в книгата се прави опит за християнска рефлексия върху процесите, сравняват се белезите на антихристиянските гонения през 20 век с тези в ранната църковна история или в османския период.
Този период, започнал на 9.ІХ.1944 г. и завършил според формалните критерии на 10.ХІ.1989 г., все още очаква своя сериозен прочит, осмисляне и оценка, без което не може да очакваме сериозен катарзис в българското общество. Настоящата книга е опит за такъв прочит и оценка.
- Книгата е посветена на милионите невинни жертви на комунизма и на хилядите новомъченици на Църквата.