Монографията „Религиозно културно наследство и атеизъм в комунистическа България (50-80-те год. на ХХ в.)“ третира опазването, съхраняването и социализацията на националното културно наследство и в частност – на религиозното и духовното културно наследство. Тя създава ново знание за един от съществените политически фактори, действали деструктивно срещу културното наследство в България през 50-80-те години на ХХ в.

Проучването е позиционирано в неразработвано досега и интердисциплинарно проблемно поле, разположено между съвременната българска история (проучване на близкото минало), религиозните изследвания (проучване развитието на религиозните деноминации в страната) и науките за културното наследство (проучване на религиозното и духовното културно наследство,вкл. на религиозните ценности). То представлява фундаментално изследване, осъществено с подходите на социалната история и науките за културното наследство, основано на анализ предимно на непубликувана документация и базирано на съвременната научна парадигма. Целта му е да установи дали, доколко и с какви последици религиозното и духовното културно наследство в страната е засегнато от атеистичната политика, провеждана от тоталитарната комунистическа държава през 50-80-те години на ХХ в.

Изданието разглежда в трите си части последователно институциите и социалните актьори на атеистичната политика, проекциите ѝ върху техните идентичности, механизмите, действието и резулататите от тази политика върху материалното и нематериалното културно наследство.

Книгата е предназначена за изследователи, студенти и експерти по културно наследство, история и културознание.