Разкази – Йордан Йовков, Библиотека за ученика

Аз не мога… Да си представя съвършено художествено произведение, което не отзвучава в душата на човека като музика … Дори мисля, че всяко такова произведение се ражда из музика. Чувството, което туря душа­та в движение, се преживява най-напред с неговите музикални елементи – основна линия, повече или по-малко сложна, ритъм, темпо, после идват образи, подробности, работа над композиция, но през всичкото вре­ме се държи връзка с чувството, с неговата основна линия, с ритъма, темпото му.

В композицията понякога имаме връщане към един и същ момент и движение, което се повтаря по един и същ начин. Тя прилича често на някакъв орнамент със своя ритъм, със своя музика. Спомням си, в Букурещ хо­дех в едно кафене, където свиреше много до­бър струнен оркестър. Обичах да слушам тоя оркестър и много работи от „старопланински легенди“ съм композирал там под влияние на тая музика. Мислех ги и ги работех като илюстрации на различни музикални пиеси, Инджето например – помня как един ден свиреха нещо, което ми внуши да се качи той на коня и да замине… Искам да кажа до какви подробности в композицията отиваше внушението на музиката.

ЙОРДАН ЙОВКОВ