Има много неща в Православието, които просто не могат да се кажат по друг начин. Ето: „Грехът не е вина, а болест и вярата е изцелението.” Това са духовни формули, събрали опита на големи мислители и монаси-подвижници, отишли много напред по пътя на Богопознанието. Православието е величествена постройка, която се крепи върху няколко големи стълба и хиляди по-малки стълбове. Тя е невидимият дом на вярващите, тук, на земята. Задачата ми не е била да откривам вече откритото, нито да обогатя безкрайно богатото. Исках само да побродя из тази завършена постройка на духа, свободно, без предварителен план. Не зная дали в книгата присъства даже една изцяло моя мисъл като изключим някои попадения на личната чувствителност.

За прохождащия във вярата е трудно да намери книги, които да го въведат по-леко и достъпно в Православието. А и с въздействие, ангажиращо сърцето. Фрагментът ми се стори подходяща форма. Той има силата на внезапно стряскащо откритие, мълниеносно проблясване на нова истина. Логиката на Православието спори със светската. В света на Православието има други ценности. Други цели. Православието не е скучно, както мислят мнозина, напротив, за атеиста ще бъде скандално различно. То е търсене, път и свобода.

„Бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме.” /2 Кор. 6-10/

Димитър Коруджиев