„Психологическото и религиозното битие на човека“
Неврозата като шанс за съзряване, възприятието на времето в психоанализата и аналитично ориентираната психология, психозите и литературата, езическото, старозаветното и новозаветното в модерния човек са само част от интригуващите теми в книгата на проф. Владета Йеротич.
Човекът е както душевно същество, така и „homo religiosus“ – едно отворено за светостта, търсещо Бога създание.
Има психолози и психотерапевти, които, прехласнати от богатството и безграничността на човешката душевност, губят от поглед самата му душа, онова, което се намира отвъд душевните прояви и е самият реален корен на душата и личността в нейната психофизична и духовна цялост.
Но има, за съжаление, и богослови, толкова запленени от свръхразумните божествени тайни, че не са в състояние да обърнат внимание на обикновения страдащ човек от всекидневието, най-често привързан към преходното и греховното, но заедно с това и винаги жаден за истински живот, спасение, смисъл, добро, красота, истина и святост.
