Трудът проследява събития, факти и обстоятелства, свързани с неизвестни или малко известни моменти от българската църковна организация по време на Втората световна война в два от църковните субекти в новоприсъединените земи в Беломорска Македония едновременно с провежданата политика на Царство България в тези територии. Темата предлага на вниманието на читателите различни аспекти на проблема от историческа и църковноправна гледна точка. Документирането на проследените събития в Драмско със сигурност ще провокира дискусия въпреки в повечето случаи категоричността на използваните архивни материали. В тази връзка Дилян Николчев се надява историческата пропаганда да отстъпи пред документираната памет, която максимално се е опитал да „улови“ и предаде в изследването си за тези, които се интересуват от присъствието на българските граждански, полицейски, военни и църковни власти в Беломорието по време на Втората световна война. В строго научно-преподавателски аспект изследването е ориентирано към лекционните курсове и програми на дисциплините „Устройство и управление на БПЦ“, „История на БПЦ“ (нова и най-нова църковна история) и „Съвременна история на България".

Книгата на Клара Тонва "Ако любов нямам..." е посветена на християнството, чието основно съдържание, както и пълнотата на християнския живот, се свързват в едно чрез личността на Богочовека Иисус Христос. През призмата на разгледаните в текста централни теми на православното богословие - за Света Троица, за Боговъплъщението, за Светия Дух и за Църквата, които са от основополагащо значение за църковния и социалния живот, се прави опит да бъде изразена православна позиция относно актуални съвременни проблеми, каквито са:

• екологичната криза;
• дехуманизиращият потенциал на биотехнологиите;
• хомосексуализмът;
• религиозният фундаментализъм;
• съвременният феминистки прочит на Библията;
• „лицата" и границите на междурелигиозния диалог и други.

В книгата се преплитат догматически, социологически и религиоведски теми и представлява интерес за широк кръг читатели - от такива, които се интересуват от богословие, до търсещи Бога или невярващи.

Лъх от тих вятър  (Къси разкази):

• Болничната стая;
• Няма кой да ме чуе;
• Избраникът на камбаните;
• Опело;
• Кръстът на другия;
• Други (в описанието);

 

"Богословие и свещенство" е осми том от съчиненията на отец протойерей Георги Флоровски на български език. Книгата е издадена под редакцията и съставителството на доц. д-р Павел Павлов и включва разнородни, необявени и непубликувани досега текстове от неговия архив, намиращ се в университета в Принстън. Съдържа материали от 30-те години (след 1932 г., когато Георги Флоровски става свещеник), както и такива, които в последните години по един или друг начин са попаднали в полезрението на преводачите. Повечето от текстовете в този том са свързани както с ранния свещенически период на отеца, преди заминаването му за Америка, така и с периода на късния „американски“ Флоровски. От "ранния" Флоровски специално внимание е обърнато на заглавия, свързани с възможността за свикването на голям събор през втората половина на ХХ век - Втория ватикански събор. Включени са и два особено ценни текста, писани по различен повод, но с акцент върху исихията и паламитското богословие, които за пореден път показват ранната пропаламитска позиция на отец Георги Флоровски. Една от любимите теми на "късния" Флоровски е свързана с творчеството и живота на руските мислители и писатели от XIX в. Това, което го интересува у тях, са централните християнски теми: за вярата и неверието, за гордостта и смирението, за послушанието, за надеждата и любовта… Книгата представлява интерес за всички, които се интересуват както от историята и богословските идеи на православния Изток, така и от автентичния език и съборен опит на Църквата.

Настоящият труд "Византийски икони. Практическо ръководство за начинаещи" е полезен и актуален не само за утвърдени иконографи. Той е замислен и като справочник за всеки, който се интересува от историята, развитието и технологията на иконописта. Изучаването и изповядването на Христовото учение е немислимо без свещените изображения - иконите. Те са неделима част от Православното вероучение и традиция. Практическото приложение на съдържанието ще доведе до обогатяване на всички, които имат интерес от това изкуство. И, надяваме се, ще доведе също и до осезателен резултат върху облика на иконите. Иконите, които ще се появят занапред в нашите храмове, изписани от автори, носещи църковно съзнание и благодатно водени от Светия Дух.

В книгата "История на Средновековния свят - Том 2" историята на средните векове се разглежда като неразделна част от общата история на народите, а техния живот - като цялостен социален организъм.  

Книгата „Светогорецът“ предоставя на българския читател възможността да се запознае с един уникален автор, познат до този момент на вярващите християни в други православни държави. Необикновеното в личността му е това, че сам той - монах, сега подвизаващ се в пустинническа килия на Света Гора Атон, пише главните си произведения в художествена проза. Повдигайки завесата над „невидимите“ атонски старци, авторът ни среща със своя главен герой Светогореца, който е въплъщение на отеческа християнска любов и мъдрост, а животът му е  жива проповед  на евангелския живот. За своя герой монах Салатиил не открива много. Но казва, че е имал щастието да общува с много старци. Нищо чудно, че образът на Светогореца е така плътно изваян, жив и реалистичен. Личност, с която не искаш да се разделяш, по подобие на останалите герои от книгата... Книгата се чете на един дъх не само с интересния сюжет, характерен по принцип за притчите, и поднесен от майстор разказвач. Тя ни запознава отблизо с един съвършен образец на православното старчество, за което само сме чували – с един от така наречените „невидими старци“, които тайнствено обитават Света Гора Атон, без да се показват на никого.

Книгата на историка В. Ф. Иванов "Православният свят и масонството" е издадена за пръв път през 1935 г. в Харбин (Манджурия).

• Тя представлява Конспективен исторически очерк за "Братствата на свободните зидари";
• говори се за проникване на масонството в Русия и неговото участие в смутните събития през 1905 -1917 г.;
• привежда се богат фактически и документален материал, който обхваща периода от средата на 17 в. до първата трета на ХХ век.

Авторът прави сбит и същевременно дълбок анализ на идеологията на масонсrвото и свързаните с него политически организации, религиозни секти, окултни и теософски общества, лъжеученията на Е. Блавабска, Н. Рьорих, С. Булгаков, Н. Бердзев, усилено пропагандирани в наши дни. В контекста на изследваните проблеми несъмнен интерес представляват страниците, посветени на описанието на живота и духовните заблуждения на руската емиграция.