Изследването е първи опит на православен богослов да представи обективно състоянието на мюсюлманката днес. Успоредно с това авторката заявява своята лична позиция към нея и към правата и уважението, които следва да придобие. Книгата отразява някои тънки нюанси на адаптиране на ислямските традиции към новия век, като напр.:

• страха от нарушаване волята на Аллах
• невъзможността жената да остане в старото си положение
• психологически оценки на поведението на жените, които не са подготвени за новите си роли и често се колебаят при избора си.

Съдържанието на книгата е оформено на кръстопътя на различни дисциплини като богословие, антропология и социология. Това определя и нейната насоченост към широк кръг читатели.

Lorem Ipsum

В книгата "Св. Франциск от Асизи. Св. Тома от Аквино - Немия вол" двамата средновековни автори св. Франциск и св. Тома от Аквино са разгледани през погледа на съвременния християнски апологет Джилбърт Честъртън.

„Всеки светец е лек, защото е противоотрова. Затова той често се превръща в мъченик. В качеството му на противоотрова понякога го вземат за отрова. Ролята му е да възвръща здравомислието на света, като преувеличава онова, което светът пренебрегва, а то далеч не е едно и също в различните епохи. Всяко поколение обаче инстинктивно търси своя светец и той не е такъв, какъвто хората го предпочитат, а по-скоро такъв, от какъвто се нуждаят“. Дж. Честъртън

Lorem Ipsum

Студията разглежда някои практики в римокатолическото богослужение като за пример дава техните съответствия в православната литургия. В: Годишник на Духовната академия "Св. Климент Охридски", София, том XX (XLVI)

Книгата е опит да се изясни същността на секуларизираната религиозност, с цел да се открои опасността от крайните и прояви: цялостното и приемане или категоричното й отхвърляне. Секуларното приемане на Бог като някаква „идея", която няма отношение към света и човека, е модернизирана форма на идолопоклонство - новата вяра в човекобога. Така е застрашено призванието за богоуподобяване, което е и причината за кризата на човешката идентичност - когато не знаем кои сме, не познаваме произхода си и не съзнаваме своето призвание. Налице е объркване и разделение сред самите християни, а нахлуването на ислямизма в Европа показа, че секуларизмът се оказва обш враг и на християнския, и на ислямския фундаментализъм. Естествен е стремежът към щастие, но то се оказва илюзорно, ако човек не носи у себе си любовта и Божия дух - тогава всичко се насочва срещу него. На ада, който богоборците сами творят на земята, в книгата се противопоставя задачата пред Църквата и вярващите: да се опитат да покажат пътя към намирането на изгубения смисъл на човешкия живот. Той не е в отхвърлянето или заклеймяването на секуларизираната религиозност. Пред изкушенията и ще устои само новият, завърнал се към себе си човек. В книгата е заложен интердисциплинарният подход - тя е „кръстопът" на различни дисциплини, като История на религиите, Психология на религията, Апологетика, Антропология, Социология (даже и Политология). Надявам се да бъде полезна и за интелигентния, но така самотен човек, който може да открие верния път към Бога, защото Христос съществува и за онези, които не вярват в Него. Клара Тонева

Книгата „Завръщане към отците“ на сръбския психиатър и богослов Владета Йеротич включва студиите за трима светии - Исаак Сирин, Йоан Лествичник и Марк Подвижник от гледна точка на душевните и духовните проблеми и потребности на съвременния човек. Авторът разглежда и тълкува човека холистично, цялостно, като психосоматично същество, като съзнателно полага огромни интелектуални и духовни усилия да изгради мост между различните брегове на човешкото съществуване и творчество, на психологията и богословието. Почувствал истинността на призива „Да се върнем към отците!“, д-р Йеротич покорно, но и креативно, го усвоява и се потопява в дълбините и мрака на вековете, където екзистенциално, а не филологически, се среща със светите Исаак Сирин, Йоан Лествичник и Марк Подвижник. Авторът не остава в миналото, а като разкрива, че всяко пътуване може да има две посоки, се връща, заедно със светиите, в нашето време. Целта на това пътуване е не безплодна гимнастика на ума, а срещата на миналото и настоящето в контекста на душевния и духовния живот на човека, където екзистенциалните въпроси на човешкото съществуване са свободни от времеви, пространствени, социални, културни и национални рамки.

Книгата „Светогорецът“ предоставя на българския читател възможността да се запознае с един уникален автор, познат до този момент на вярващите християни в други православни държави. Необикновеното в личността му е това, че сам той - монах, сега подвизаващ се в пустинническа килия на Света Гора Атон, пише главните си произведения в художествена проза. Повдигайки завесата над „невидимите“ атонски старци, авторът ни среща със своя главен герой Светогореца, който е въплъщение на отеческа християнска любов и мъдрост, а животът му е  жива проповед  на евангелския живот. За своя герой монах Салатиил не открива много. Но казва, че е имал щастието да общува с много старци. Нищо чудно, че образът на Светогореца е така плътно изваян, жив и реалистичен. Личност, с която не искаш да се разделяш, по подобие на останалите герои от книгата... Книгата се чете на един дъх не само с интересния сюжет, характерен по принцип за притчите, и поднесен от майстор разказвач. Тя ни запознава отблизо с един съвършен образец на православното старчество, за което само сме чували – с един от така наречените „невидими старци“, които тайнствено обитават Света Гора Атон, без да се показват на никого.

В някои изследвания личността на Богочовека се разглежда в контекста на междурелигиозния диалог (т.е. христологията като обща основа за диалог).  Други акцентират само върху образа Му в Корана; част от тях надценяват ролята на Иисус Христос в Корана. Трети, в стремежа си за модерно тълкуване на исляма, представят Иисус Христос само като виден представител на етиката, изправяйки Го срещу сляпото подражание в исляма (таклиид). В книгата се прави опит за:

• по-пълно обгръщане на ислямската представа за Иисус Христос
• разкриване на ислямските аргументи и съпоставителен анализ с християнството, което по своята същност е христоцентрично.