Притчите са древен жанр на епоса, кратки истории, изпълнени със скрита премъдрост, с непостижима дълбочина и загадъчност, ярка образност и поучителност. Притчите се разказват с прости и лесни за запомняне думи, които всеки може да разбере, и се предават от уста на уста.

Притчата често служи за пряко наставление – нали религиозните или морални поучения се възприемат най-добре в иносказателна, алегорична форма. По това притчата е близка до баснята, но се отличава по мащаба на обобщението, по значимостта на идеята, която съдържа.