В своята книга „Православно нравствено богословие” проф. архимандрит Платон (Игуменов) синтезира непреходните положения в традицията на руската богословска мисъл и постиженията на най-изявените православни богослови на нашето време.

Като следва автентичното предание на Църквата, авторът успешно съчетава библейския и светоотечески смисъл на основните нравствени категории с най-новите разработки в областта на философията, психологията и етиката.

Книгата поставя солидна основа за една задълбочена, строго онтологизирана и последователна концепция, посредством която разкрива дълбокия екзистенциален и персоналистичен характер на християнската нравственост като достоен начин на съществуване.

С неповторима лекота и проникновеност авторът разкрива дълбокото съдържание на основните етически категории, като очертава техните библейски, светоотечески, философски и богословски измерения и аспекти. Тези фундаментални въпроси винаги са разположени в контекста на църковната перспектива и дълбоката сотириологическа мотивация, присъщи на православната църковна нравственост.

Жизнеността, яснотата и богословската последователност на цялостното съдържание извират от задълбочения синтез на библейско-светоотеческите аспекти на църковното учение за нравствеността с психологическите и философско-етическите аргументи, приведени от автора.

Свободен от схоластическия интелектуализъм и индивидуалистичния морализъм, архим. Платон разкрива тайната на човешката личност, нейното назначение и достойнство в контекста на присъщия за православната християнска антропология и етика персонализъм.

Авторът прави задълбочен анализ на структурата, мястото и ролята на емоционално-потребностната сфера в живота на личността, както и нейното значение в нравствения живот на човека.

В светлината на църковното учение и в контекста на цялостното разбиране за нравственото съзнание на личността авторът разкрива дълбокото съдържание на  основните  етически категории:

• съвест
• дълг
• отговорност
• възмездие

и подчертава дълбокото екзистенциално и нравствено значение на свободата и се посочват различните аспекти на този основен антропологично-етически въпрос, разбиран в цялостната перспектива на човешкото съществуване.

(Курс лекции по християнска етика, който разглежда основни въпроси на църковната нравственост, извън традициите на схоластическия морализъм, характерни за богословието от XVIII-XIX век.)