Предлагано от: Librum
14,57 лв.

Православната църква: нейната вяра, богослужение и живот

Инв. № 40012
978-954-2972-30-3
Информация за книгата:

Корици:

Меки
Издание: 2014г.

Страници:

174
Издателство:Омофор

Състояние:

Ново
14,57 лв.

Налично

Авторът на книгата – протопрезвитер Антоний Алевизопулос, е един от големите специалисти в областта на сектите и ересите в Гърция. „Православната църква: нейната вяра, богослужение и живот“ дава ясни ориентири сред изобилието от идеологически течения, множеството съвременни религиозни групи и объркващата употреба на християнските понятия, нямаща нищо общо с автентичното им значение. Книгата е също така синтезирано представяне на православната вяра в нейния непосредствен контекст на православно богослужение и живот.

Протопрезвитер Антоний Алевизопулос (1931 – 1996) е роден в Казарма, Гърция. Завършва богословие в Атинския университет и защитава докторска степен по богословие и философия.
Ръкоположен е за презвитер през 1962 г. и служи в Германия, а впоследствие в Гърция, в Амбелокипос и Атина, където остава до своята смърт.
Като секретар на Синодалната комисия по проблемите със сектите към Атинската архиепископия отговаря за пастирското отношение към ересите. Ръководи Гръцката православна асоциация на родителите, както и други църковни организации. Участва в много международни семинари, включително и в България. Автор на 40 книги в областта на пастирската дейност, която обхваща енорийския живот, изясняването на православната вяра и пастирския подход на Църквата към различните ереси.

Изобилието от идеологически течения, различни теории относно вселената и множеството религиозни групи, които действат в нашия свят днес, стават причина за объркване и несигурност на мнозина. Това объркване допълнително се подсилва от факта, че много от нашите християнски понятия се използват в нов контекст и с различно значение.
Очевидна е нуждата от твърда опорна точка, на която човек да може да разчита, за да се ориентира, от „стандарт“, по който човек правилно да оценява нещата. Книгата на протопрезвитер Антоний Алевизопулос е написана, за да осигури такъв „стандарт“ и да предложи синтезирано представяне на вярата в непосредствения контекст на православното богослужение и живот.

Въпроси & Отзиви

От други читатели

Все още няма отзиви

×

Вписване

Регистрация

Ще Ви бъде изпратен линк за да зададете избрана от Вас парола.

СВЕДЕНИЕ: На посочената електронна поща ще получите автоматично генерирана парола, която не трябва да споделяте с никого. С цел по-голяма сигурност на достъпното съдържание и възможност за проследяване на нарушения на Общите условия, Librum.bg води автоматизиран журнал на Вашите действия в рамките на потребителската сесия. С направата на регистрация, Вие приемате нашата Политика за поверителност .

Продължаване като гост

Нямате акаунт? Регистрирайте се

Християнската истина

Празнотата в човека, който търси спасителната истина, се запълва от Църквата. Християнинът не търси човешка истина, рационална истина, идея или някакъв вселенски разум, наречен бог.

Той търси истина, която да надхвърля ограниченията на човека и цялото творение. Нещо повече, той търси Бога, Който лично би общувал с него и това би било общение на любов, т.е. християнинът търси Бога, Който е личност.

За християнина познаването на Бога има особена и различна значимост. Това не е просто цел на рационален подход или безпристрастно изучаване на началата на вселената, изключващо всякакви лични отношения. Християнското познаване на Бога е лично общение между Бога и човека, общение, засягащо цялото съществувание на човека, а не нещо, свеждащо се само до неговите рационални способности.

Следователно „познанието“ според християнското разбиране не е продукт на рационална дейност, отделна от любовта; и наистина, в Свещеното Писание терминът се използва, за да изрази пълнотата на междуличностните отношения в рамките на брака (Бит. 4:1). Такова общение не заличава човешката личност, не я разтваря в някакъв „вселенски“ принцип; напротив, то я пази! Чрез това общение смъртният човек преминава отвъд състоянието на тварност, т.е. на своята сътвореност, и участва в живота на несътворения и вечен Бог.

Човекът обаче не може да осъзнае тази транс­цендентност посредством собствените си способности и потенциал, които по необходимост са ограничени до сферата на сътворената реалност. Самата природа на човека е непреодолима пречка, която прави невъзможно неговото преминаване отвъд или „възнасяне“ и доближаване до Бога. Онтологична бездна, т.е. непреодолима пропаст между Божията и човешката същност, разделя човека от Бога. Човекът не може да премине отвъд тази пропаст.

Но това, което човек не може да направи, Бог прави от любов към Своето творение: Той „слиза“ или по-скоро „снизхожда“, т.е. Той се приспособява към състоянието на човека, преминава отвъд пропастта, разкрива Себе Си на Своето творение и предлага на човека възможността за истинско общение на любов, за истински живот.

Християнското познание за истината, т.е. вечният живот, е и остава най-големият дар от нашия любящ Небесен Отец. То не е резултат на човешките ни усилия. Това, което Бог ни предлага, не се определя от нашите стремежи. Това е плодът на Божията свобода и любов. Той ни се дава даром и ние винаги трябва да го приемаме с благодарност. Никой не може да принуди Дарителя да направи своя дар.

При това Бог не нарушава човешката воля. Той оставя човека сам свободно да прави своя избор. Той му позволява да отвърне с любов на Неговата любов или да я отхвърли. Този избор обаче не е само въпрос на рационалната страна на човека, т.е. рационалното обръщане към Бога от страна на човека не е достатъчно. Човекът трябва да участва всецяло. Нужно е осезаемо доказателство за цялостно обръщане към Бога, което включва неговата борба за духовно пречистване, изпълняване на Божиите заповеди. Без това най-основно изискване е невъзможно да откриеш Бога:

„Защото неправи умувания отдалечават от Бога, и изпитването на силата Му ще изобличи безумните. В лукава душа няма да влезе премъдрост и няма да обитава в тяло, което робува на греха; защото Светият Дух на премъдростта ще се отдалечи от лукавство, ще се отвърне от неразумни умувания и ще се засрами от приближаващата се неправда“ (Прем. Сол. 1:3-5).

Свободното упражняване на божествените добродетели става в сферата на Божията любов и отдалечава човека от състоянието на самодостатъчност. Като се покорява и изпълнява Божиите заповеди, човек смирява тялото и ума си, осъзнава, че сам не би могъл нито да тръгне, нито да продължи по пътя на истинското богопознание. Целият му живот се превръща в призив към Бога. Тогава Бог снизхожда и дава на човека благодатно познание за Себе Си. Човек става съ-участник в тази благодат, която е дар Божи и се нарича нетварна божествена енергия. Разбира се, благодатта не е тъждествена с Божията същност. Божията същност остава непостижима и неразбираема за човека. Благодатта обаче извира от Божията природа и не е сътворена, а е нетварна. Ето защо Божието благоволение е знак за човека за истинско познание за Бога, вечен живот и спасение. Такава е християнската идея за богопознанието.

За да могат верните да достигнат до това спасително познание, е нужно да „преклонят глава“, да се покорят в любов пред милостивия Господ. Точно по тази причина, когато свещеник отслужва литургия, той първо призовава „Преклонете главите си пред Господа“, а после се моли:

„Благодарим Ти, Царю невидими, Който с неизмеримата Твоя сила си създал всичко и по множеството Твои милости всичко си привел от небитие в битие. Сам, Владико, погледни от небето на преклонилите главите си пред Тебе, защото не ги преклониха пред плът и кръв, но пред Тебе, Великия Бог…“

Благодарение на християнското разбиране за истината и знанието животът на човека придобива по-дълбок, по-истински смисъл и посока. Достатъчно е само човек да приеме „знанието“ за Бога като най-ценното съкровище на живота си и правилно да го търси. Тогава Божията благодат ще го докосне и копнежът му по Бога ще стане тъй голям, че нищо няма да може да застане между него и Бога или да го отдели от Божията любов:

„Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч? както е писано: „заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане“. Но във всичко това одържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби“ (Рим. 8:35-37).

Този е пътят, който са следвали светите мъченици на нашата Църква; така се пее и в църковното песнопение:

„Вас, всехвални мъченици, ни скръб, ни притеснение, ни глад, ни гонение, нито рани, ни свирепост на зверове, ни меч, нито огън можаха да ви отлъчат от Бога; с любов повече към Него, подвизавайки се като в чужди тела, смъртта пре­з­ряхте…“

Препоръчани книги

психология

15,00 лв.

Книгата "Християнството и психологическите проблеми на човека" на известния сръбски психиатър, психолог и психотерапевт Владета Йеротич е естествено продължение н...

10,00 лв.25,57 лв.

Настоящият труд "Византийски икони. Практическо ръководство за начинаещи" е полезен и актуален не само за утвърдени иконографи. Той е замислен и като справочник з...

28,80 лв.

В книгата "История на Средновековния свят - Том 2" историята на средните векове се разглежда като неразделна част от общата история на народите, а техния живот - ...

От издателство Librum

4,99 лв.13,57 лв.

Монографията "Грижа за страдащата душа" не е учебник по християнска психология или психотерапия. По-скоро представлява опит за систематизиране, представяне и осми...

14,00 лв.

В изследването "Джендърните стереотипи - православен поглед" се разглеждат редица предизвикателства на джендърните идеи пред семейните отношения и съпружеството, ...

25,00 лв.

Монографията "Псалмопението: Духовно-музикална съкровищница на двата завета" разглежда в различни аспекти псалмопението и изобщо употребата на псалмите. Основната...
Количка0
Вашата количка е празна
Продължете пазаруването
Търсене
×
Изберете код за отстъпка
Как да отгледаме децата си като зрели личности
БЕСТСЕЛЪР НА НЮ ЙОРК ТАЙМС

Как да отгледаме децата си като зрели личности

Знаем ли каква трябва да бъде целта на родителското възпитание? Не трябва ли да бъде отглеждането на самостоятелни зрели личности? Литкот-Хеймс предлага алтернативни практически стратегии, които подчертават значението на това да се позволи на децата да правят свои собствени грешки и да развият устойчивост, находчивост и вътрешна решителност, необходими за успеха в живата им като възрастни.

ПРОМО КОД: LYTHCOTT-HAIMS400

Уважаеми читатели,

Librum.bg използва функционални „бисквитки“, позволяващи нормалната работа на магазина. За да гарантираме защитата на онлайн плащанията, прилагаме функционални „бисквитки“ на трети страни, каквито се явяват тези на избраната от нас платежна платформа. Събираме анонимизирани аналитични данни посредством инструмент с отворен код и складираме данните на нашия сървър. Тези данни не се споделят с трети страни. Ако продължите да използвате Librum.bg, Вие приемате нашите Общи условия, Политика за поверителност и Политика за използване на „бисквитки“.

Допълнителни „бисквитки“ на трети страни, които използваме, са тези на продуктите на Meta Platforms Inc (Facebook & Messenger), правещи възможна работата на интеграцията с Librum.