Книгата „Православна християнска педагогика“ включва курса лекции по учебните дисциплини „Катехетика“ („Християнска педагогика“) и „Методика на обучението по богословие“, четени в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ от професорите Тодор Поптодоров (с по-старо изписване като Тодор поп Тодоров) и Иван Денев в края на 20. и началото на 21 век.

Педагогиката като научна дисциплина се появява през XIX век, когато започва усилен процес на диференциране на научните знания. Като всяка друга наука и тя има свой строго определен предмет. Това е възпитанието и обучението на подрастващото поколение.
Предметът на православната християнска педагогика е възпитанието и обучението на учениците в православните духовни училища. Както всяка друга наука, и православната християнска педагогика се разглежда от две страни: като изкуство и като наука. Като изкуство тя е педагогическа практика. Като наука тя е педагогическа теория, т.е. научна система на същите правила и норми.
Разбирана като теория, православната християнска педагогика се представя като наука за възпитанието и обучението на децата в духовните училища на Православната църква.

Структурно православната християнска педагогика се оформя в три основни части:

• Теория на възпитанието.
• Теория на обучението (дидактика).
• Методика на обучението.

Теорията на възпитанието разглежда следните въпроси: въведение в науката; същност, цел и задачи на възпитанието въобще и по-конкретно в духовните училища; фактори на възпитанието. Свещеното Писание, Свещеното Предание, богослужението, Православната църковна аскетика, проповедта, обстановката в пансиона и училището, ученическата среда, учебният процес, личността на духовния възпитаник, личността на учителя, личността на ръководителя на училището, администрацията, общата организация на живота в училището, животът в християнското семейство, животът общо в Църквата, животът в обществото (държавата); принципи на възпитанието; методи и средства на възпитание, възпитание на характера, възпитание на съзнателна дисциплина, религиозно, нравствено, естетическо възпитание; трудово възпитание; физическо възпитание; възпитание на класно и общоучилищно православно християнско братство.

Теорията на обучението (дидактиката) разглежда следните въпроси: основни положения – същност на обучението въобще; ръководната роля на учителя при обучението; същност, цел и задачи на обучението в духовните училища; принципи на обучението; съдържание на обучението; урокът като основна форма на обучение; методични форми на преподаване; методични форми на прилагане и затвърдяване на преподадения материал; методични форми на прилагане, проверка и оценка на придобитите знания; и т.н.

Третата част, методика на обучението по богословие, е методическо ръководство за преподаване на: Свещено Писание и Стария и Новия Завет, догматика, етика, апологетика, църковно пастирско богословие, литургика, омилетика, православна християнска педагогика, църковна история (обща, българска и на съвременни православни църкви), библейска археология, църковна археология, християнско изкуство, психология, логика, християнска философия, стари езици – гръцки, латински, еврейски, църковнославянски и т.н.