Портрети – Луи Пастьор

На 14 ноември 1888 г. е тържественото откриване на Института „Пастьор“. Присъствуват президентът на републиката Карно, министри, представители на дипломатическото тяло, членове на академиите, приятели и граждани, гости от много страни.
Пастьор е силно развълнуван. Неговите теории тържествуват. Той е победител… Той победи не с меч и огън, победи чрез науката. Вълнението на учения е много силно. Той дори не може да прочете грижливо подготвената си реч. Прочита я неговият син. Речта е дълга и интересна. Между другото той казва:
„Два противоположни закона днес са в борба: единият закон на кръв и на смърт, който, измисляйки всеки ден нови средства за битки, задължава народите да бъдат винаги готови за бойни действия, другият закон — на мир, на труд, на спасение, който не мисли за нищо друго освен да освободи човека от окръжаващите го бедствия.
Единият закон не търси друго освен победите на насилието, другият — да облагодетелства човечеството. Първият принася в жертви стотици хиляди същества, за да удовлетвори амбицията на един, вторият поставя един човешки живот над всички интереси. Законът, на който служим, търси дори през страданията да лекува кървавите рани на страшния закон на войната…“

След този хуманен призив за мир ученият се обръща към своите сътрудници с думите:
„Този ентусиазъм, който вие имате от първия час, пазете го, скъпи сътрудници, но му дайте един неразделен сътрудник — строгия контрол. Не напредвайте в нищо, което не може да бъде проверено по прост и решителен начин. Имайте култ към критичния дух. Той винаги има последната дума. Това, което искам от вас тук, и това, което вие ще изисквате на свой ред, е най-трудното за изследователя. Да вярваш, че си открил един научен факт, да гориш от треската да го съобщиш, но да си длъжен да го проучваш отново дни, седмици и месеци и да се бориш със самия себе си… и да не провъзгласяш откритието си дотогава, докато не си изчерпал всички хипотези. Но когато след толкова усилия се дойде до сигурността, тогава се изпитва най-силната радост, която може да изпита човешката душа. И мисълта, че с това се увеличава величието на родината, прави тази радост още по-дълбока.“