Личността на П. Б. Бакшев като голяма историческа фигура става известна на научната и културна общественост на България едва през 80-те години на XX век, макар че като време животът и творчеството му съвпадат с тези на вече познати книжовници като Петър Парчевич, Филип Станиславов и Франческо Соймирович.
Преди проф. д-р Божидар Димитров да открие през 1977 г. в апостолическата библиотека на Ватикана ръкописа на „История на България” (капиталният труд на Бакшев) и да издаде през 1985 г. книгата „Петър Богдан Бакшев български политик и историк на XVII век”, за книжовника Бакшев се знае просто, че е „един скромен католически пастор”.