„Пътят на духовен възход според Евагрий Понтийски“ е посветена на една от най-ярките и нееднозначни личности в историята на християнската църква. Евагрий Понтийски (ок. 345-399 г.) е същевременно голям учител в мистическата традиция на православния Изток и еретик, осъден на Петия вселенски събор (553 г.) заради близостта му с оригенизма. Влиянието на Евагрий в не малка степен е свързано с обстоятелството, че негови непосредствени наставници са големите светители на православието – св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и преп. Макарий Египетски. Великите отци кападокийци, с които той е близък, а също св. Григорий Нисийски, извличат полезните аспекти в учението на Ориген и ги представят в православна интерпретация. В това русло е и влиянието на Евагрий. Интелектуалистичните елементи в неговата мистика и антропологическото му учение получават нова интерпретация в изследването на Янис Каминис, която разкрива тяхната зависимост от духовния контекст и подчинеността им на християнската аскеза. Затова авторът акцентира върху първата степен на духовен възход – деянието (πρᾶξις), на която отделя най-голямо внимание и разкрива нейното значение като основа за другите две степени – познанието (γνῶσις) и богословието (θεολογία).