Сборникът „Из историята на старозаветния библейски канон” е колкото учебно пособие по старозаветна исагогика (модул - Старозаветен канон), толкова и илюстрация на континуитет и обогатяване в рамките на една школа – Старозаветна библеистика. Новото тук е осъществяването на един добронамерен научен дебат между два основни момента, две различни епохи в изследванията на старозаветния канон – историята на канона (канонът като богословсколитературна величина) и идеята за канон (значението на Стария Завет като канон в Църквата и различните религиозни общества). Съдържание:

• Произход и значение на думата "канон". Боян Пиперов
• История и каноничност на старозаветния текст. Протопрезвитер Николай Шиваров
• ADDENDA. Нови тенденции в изследванията на старозаветния канон: консенс и противоречия. Протопрезвитер Николай Шиваров
• Прологът към книгата Премъдрост на Иисус син Сирахов и значението му за историята на старозаветния канон. Славчо Вълчанов
• POST SCRIPTUM. Славчо Вълчанов
• Прологът към книгата Премъдрост на Иисус син Сирахов. SUPPLEMENTUM. Ивайло Найденов
• Канонът на Стария Завет в Палестина и Александрия - един нов прочит на едноименната статия на Петер Кац. Ивайло Найденов
• Равинатът и Писанието. Ивайло Найденов
• Конфесионални различия в отношението към неканоничната литература на Стария Завет. Ивайло Найденов

 

Книгата е пръв опит в българската историография да се даде богословска оценка на комунистическата политика на репресии  спрямо Църквата,  както и  на причините и последствията от нея.  Християнското съзнание винаги е възприемало критичните исторически периоди като времена на изпитание на вярата. Вековното османско владичичество е един от най-тежките периоди в историята на България и българския народ. Но дори и то не може  да се сравни с опустошението, което  нанася върху християнската идентичност на населението на България продължилият едва половин век комунистически период в най-новата история на страната ни. Този период, започнал на  9.ІХ.1944  г. и завършил според формалните критерии  на 10.ХІ.1989  г., все още очаква своя сериозен прочит, осмисляне и оценка, без което не може да очакваме сериозен катарзис в българското общество. Настоящата книга е опит за такъв прочит и оценка.

• Книгата е посветена на милионите невинни жертви на комунизма и на хилядите новомъченици на Църквата.

Сборникът "Свидетелство, служение и богослужение на Църквата" е резултат от научноизследователските дейности по едноименния проект, чиято цел е да припомни "отеческата съкровищница" на Църквата в областта на практическото богословие. СЪДЪРЖАНИЕ Предговор Част първа Костадин Нушев. Духовни напътствия и нравоучитедни наставления на свети Софроний Врачански за просветното служение на българските свещенослужители Иван Йовчев. Просветителската дейност на митр. Методий (Кусев) до избора му за Старозагорски архиерей Ангел Карадаков. Църковно-социалната дейност в Неврокопска епархия по времето на митрополит Борис lagaru Laurentiu-loan. Situatia Bisericii Ortodoxe Romane in Perioada interbelica - puncte cheie Илиана Димова. Ролята на адаптираните библейски текстове (наративи) в проеса на възпитание на децата в предучилищна възраст Елеонора Асенова. Възприемане на музиката в обучението по религия в детската градина Огнян Узунов. Съвременни практики на духовно-просветна и църковно-милосърдна дейност на Русенска света митрополия Част втора Иво Янев. Църковно-социални и пастирски аспекти в служението на св. св. Кирил и Методий Георги Канев. Войната според Православното Предание въз основа на българските публикации до 1944 г. Михаил Михайлов. Военното свещенство: необходимост и нормативни предпоставки за неговата реализация Кирил Синев. Съвременни аспекти на румънското военно свещенство Г. Попиванов, В. Тонева, И. Янев, В. Мутафчийски. Военномедицинският опит и служението на ближния. Приносът към възпитанието на децата в енорийските центрове в цивилна обстановка Гроздан Стоевски. Приносът на сдружение „Св. Георги Победоносец" в пастирската грижа за християни военнослужещи Ваня Карчина. Християнската любов към ближния в служението на Църквата Красимир Иванов. Ролята на пастира в процеса на личностна промяна при зависими в контекста на психо-социална рехабилитация Част трета Иван Иванов (Кюмурджийски). Социалното измерение на Евхаристията в контекста на българската и световна икумена Татяна Иванова. Неръкотворните образи на Иисус Христос („Камулиански" и „Светото Лице") Любомир Игнатов. Жената и църковнопевческото дело през вековете. (Видни песнопойки и химнотворки в Православната църква) Стоян Малинов. Знаменният разпев във „Всенощно бдение" On. 37 от Сергей Рахманинов Делян Тодев. Произход и развитие на типика във византийската и българската литургична практика. (Общи постановления) Николинка Климукова. Чудесата Христови в стенописите от Новата митрополия в Несебър. Ролята на вярата за изцеленията. (Посветено на 420-годишнината от преизписването на храма) Силва Маринова. Христовите притчи в българската църковна живопис през Възражданет

В основата на книгата е дисертационният труд на автора. Изследването е първото по рода си, което проследява живота и делото на архиереите в историята на Врачанската епархия от нейното основаване до 1930 г.

Книгата е опит да се изясни същността на секуларизираната религиозност, с цел да се открои опасността от крайните и прояви: цялостното и приемане или категоричното й отхвърляне. Секуларното приемане на Бог като някаква „идея", която няма отношение към света и човека, е модернизирана форма на идолопоклонство - новата вяра в човекобога. Така е застрашено призванието за богоуподобяване, което е и причината за кризата на човешката идентичност - когато не знаем кои сме, не познаваме произхода си и не съзнаваме своето призвание. Налице е объркване и разделение сред самите християни, а нахлуването на ислямизма в Европа показа, че секуларизмът се оказва обш враг и на християнския, и на ислямския фундаментализъм. Естествен е стремежът към щастие, но то се оказва илюзорно, ако човек не носи у себе си любовта и Божия дух - тогава всичко се насочва срещу него. На ада, който богоборците сами творят на земята, в книгата се противопоставя задачата пред Църквата и вярващите: да се опитат да покажат пътя към намирането на изгубения смисъл на човешкия живот. Той не е в отхвърлянето или заклеймяването на секуларизираната религиозност. Пред изкушенията и ще устои само новият, завърнал се към себе си човек. В книгата е заложен интердисциплинарният подход - тя е „кръстопът" на различни дисциплини, като История на религиите, Психология на религията, Апологетика, Антропология, Социология (даже и Политология). Надявам се да бъде полезна и за интелигентния, но така самотен човек, който може да открие верния път към Бога, защото Христос съществува и за онези, които не вярват в Него. Клара Тонева

В някои изследвания личността на Богочовека се разглежда в контекста на междурелигиозния диалог (т.е. христологията като обща основа за диалог).  Други акцентират само върху образа Му в Корана; част от тях надценяват ролята на Иисус Христос в Корана. Трети, в стремежа си за модерно тълкуване на исляма, представят Иисус Христос само като виден представител на етиката, изправяйки Го срещу сляпото подражание в исляма (таклиид). В книгата се прави опит за:

• по-пълно обгръщане на ислямската представа за Иисус Христос
• разкриване на ислямските аргументи и съпоставителен анализ с християнството, което по своята същност е христоцентрично.

 

Димитър Русев проследява и анализира рефлексията, която езотеризмът поражда в съзнанието на отделния човек, и начинът, по който се опитва да подчини неговото мислене, провокирайки екзистенциалните му личностни проблеми. Авторът използва широк спектър от методи на изследване, с които История на религиите борави, като изследва предмета от

• философска
• историческа
• психологическа
• и в най-голяма степен от богословска перспектива.

Книгата „Завръщане към отците“ на сръбския психиатър и богослов Владета Йеротич включва студиите за трима светии - Исаак Сирин, Йоан Лествичник и Марк Подвижник от гледна точка на душевните и духовните проблеми и потребности на съвременния човек. Авторът разглежда и тълкува човека холистично, цялостно, като психосоматично същество, като съзнателно полага огромни интелектуални и духовни усилия да изгради мост между различните брегове на човешкото съществуване и творчество, на психологията и богословието. Почувствал истинността на призива „Да се върнем към отците!“, д-р Йеротич покорно, но и креативно, го усвоява и се потопява в дълбините и мрака на вековете, където екзистенциално, а не филологически, се среща със светите Исаак Сирин, Йоан Лествичник и Марк Подвижник. Авторът не остава в миналото, а като разкрива, че всяко пътуване може да има две посоки, се връща, заедно със светиите, в нашето време. Целта на това пътуване е не безплодна гимнастика на ума, а срещата на миналото и настоящето в контекста на душевния и духовния живот на човека, където екзистенциалните въпроси на човешкото съществуване са свободни от времеви, пространствени, социални, културни и национални рамки.

Глобалната сексуална революция. Унищожаване на свободата в името на свободата Габриеле Куби е социоложка, авторка от Германия и международна говорителка по темата за глобалната сексуална революция и християнската духовност. Завършва социология в края на 60^-те години в Свободния университет в Берлин и Констанц, където получава магистърска степен. В продължение на двайсет години работи като преводач. Обръщането  в католическата вяра през 1997 г.  отворя очите за опасностите от сексуалната революция. Първият  критичен анализ на джендър идеологията се появява през 2006 г. Досега е публикувала дванайсет книги. Папа Бенедикт XVI нарича Габриеле Куби "смел воин против идеологиите, които в крайна сметка водят до разрушаването на човека". В контекста на обществения дебат около джендър идеологията книгата на Габриеле Куби е ценен ориентир за разбиране на произхода на съвременните схващания за пола. Написана в консервативен християнски ключ, книгата се радва на широка популярност и вече е издадена на 13 езика.

„Литературният сецесион: българската Belle Époque“ е първото монографично литературоведско изследване върху българския декоративизъм (началото на 20. век).

• Авторката излиза отвъд етнолитературния центризъм, показвайки феномена на българския сецесион в контактните му точки с европейския контекст.
• Изследването не визира единствено персоналиите – откроени са мотиви, художествени похвати и основни философски възгледи на литературната епоха, както и водещи концепции за изкуството, споделяни от българските автори, чиито високохудожествени текстове принадлежат на златната Belle Époque.