Задачата съчинението „Невербална комуникация в публичната реч и деловото общуване“ е да осветли същността и ролята на невербалното в ораторското изкуство, като използва колкото е възможно повече нетясно реторически изследвания. Това изисква максимално широк интердисциплинарен, може би изглеждащ еклектичен, поглед не за друго, а защото човекът никога не е само оратор, дори когато професионално се занимава с ораторство. И бидейки оратор, в него неминуемо ще се проявяват и всички останали, чисто човешки, страни, някои от които имат отношение, макар и не така пряко, към дейността, която представлява особен интерес за нас.

Не е възможно, а и не е необходимо при изследването да се търси абсолютна пропорционалност в различните аспекти на невербалното. Преди всичко, защото те нямат еднакво отношение към реториката и респ. към ораторството. Вероятно на моменти ще се прояви пристрастието ми към един или друг от тях, за което моля да бъда извинен. Стремил съм се да обхвана както най-известните автори и съчинения, съвременни и стари, имащи пряко отношение към проблематиката, така и такива, които са малко позабравени или може би умишлено премълчавани, но определено значими. Една значителна част от литературата, която съм ползвал, е тясно специализирана в НВК, а друга я разглежда отчасти или дори мимоходом. Постарал съм се да отразя всичко важно според преценката ми. Съвсем съзнателно почти не се позовавам на литература, с изключително практическа насоченост, която предава в смлян и често елементарен вид казаното от други, без да добавя нищо ново.