8,00 лв.

Никола Петров - несретното утро на българския импресионизъм

Алманах

Гражданите на Видин

Изданието е посветено на 125-годишнината от рождението на видинлията Никола Петров. Художникът е първия ярък представител на българския модернизъм, най-талантливия майстор на импресионистичния пейзаж.

Закупуването на този продукт ще Ви даде 696 Точки!

Издание: г.
Корици: Меки
Страници: 60
ISBN: 954-8011-24-7
Инвентарен № 19599 Категории: , Тематика:

Никола Петров е роден е на 20 август 1881 г. във Видин.

Още през 1900 г. взема участие в международна изложба в Париж. През 1903 г. става член на художническото дружество „Съвременно изкуство", участва активно в работата му и в организираните от него изложби в страната и чужбина, а през 1908 г. е избран за негов секретар.

Той е сред основателите и най-активните членове и на Дружеството на южнославянските художници „Лада".  Има участия в изложби във Франция /1900 и 1904/, Сърбия /1904/, Белгия /1905/, Англия /1907/, Хърватия /1908/ Германия /1909/, Италия /1911/ и др.

Рисува иконите в църквата на гр. Омуртаг /1907/ и софийските църкви „Св. Николай Софийски", „Св. Илия", "Св. Апостол Павел" и църквата на Кремиковския манастир, а след спечелен конкурс през 1912 г. изографисва сцената „Въведение Богородично" в северния олтар на храм – паметника „Александър Невски" в София.

След прекъсване поради болест през 1913 г. се дипломира в Рисувалното училище /днес Художествена академия/ и известно време работи като учител в прогимназия.

Никола Петров е считан за един от най-ранните и най-ярки представители на пейзажната живопис в България и за родоначалник на градския пейзаж. С естетическите си търсения той е първият художник, който се отказва да продължава традиционната битоописателност на своите предшественици, а в градските си пейзажи пресъздава ритъма и атмосферата от ежедневния живот предимно на столицата, но и на други градове, в които се съчетават провинциалните с европейските нрави.

Картините му с най-голяма популярност са:

  • „Народният театър"
  • „Лъвовият мост"
  • „Булевард „Цар Освободител"
  • „Площад „Народно събрание"
  • „Река Ерма", „Дунавско пристанище"
  • „Гемия на Дунава"
  • „Църквата „Св. Илия"
  • „Пожънати ниви" и др.

Той е майстор и на портрета, въпреки, че портретите са незначителна част от творчеството му. Увековечава Пенчо Славейков, Добри Христов, Андрей Протич, Иван Андрейчин, Лора Каравелова, прави си и много сполучлив автопортрет. Илюстрира книги, читанки и учебници, вестници и списания.

Умира на 10 декември 1916 г. в София. Погребан е във Видинските гробища.

Уважаеми читатели,

Librum.bg използва функционални "бисквитки", позволяващи нормалната работа на магазина. За да гарантираме защитата на достъпното онлайн съдържание, Вашата потребителска сесия се записва. Извършваме това посредством инструменти с отворен код и складираме данните на нашия сървър. Тези данни не се споделят с трети страни. Ако продължите да използвате Librum.bg, Вие приемате нашите Общи условия, Политика за поверителност и Политика за използване на "бисквитки".

Като много други уебсайтове, и ние използваме Гугъл Анализ с цел набавяне на статистическа информация за посещенията. Ако не желаете да предоставяте такава, можете да го изключите.