Книгата „Моите посмъртни приключения“ е феномен не защото никога не е писано нещо подобно, а защото успява да изрази реалността на духовната сфера на душевно ниво. С езика на съвременния човек разкрива духовни истини, пазени от Православната църква, докосва душата със своята искреност и топлота.

„Моите книги са по-важни от мен самата. Това всъщност е мисионерска литература. Това е опит да се разговаря с невярващите или търсещите хора чрез литературата на техния език. Тоест същото, за което говори апостол Павел (с гърците говоря на гръцки…).” Казва Юлия Вознесенская, автор на новата книга на издателство Омофор – „Моите посмъртни приключения”.

„Моите посмъртни приключения“ е книга, предизвикала широк отзвук в читателските среди на православна Русия. Безспорен факт е въздействието, което книгата има върху начинаещите в християнската вяра, безспорен е и фактът, че тя е подтикнала хора да пристъпят към кръщение и към молитва.

Прочетете тази книга и като ап. Павел ще възкликнете: „Къде ти е, смърте, жилото; къде ти е, аде, победата”.

Юлия Николаевна Вознесенская, е родена през 1940 г., емигрира от Съветския съюз в 1980 г. Днес съдбата й е тясно свързана с Леснинския женски манастир “Света Богородица”. За творбите си „Моите посмъртни приключения” и „Пътят на Каснадра…” през 2003 г. Юлия Вознесенская получава званието „Най-добър автор на годината” на конкурса „Православната книга на Русия”.

В същата година става лауреат на ежегодния конкурс за произведения за деца и юноши „Алени платна” в раздел проза с книгата „Пътят на Касандра, или приключения с макарони”.

Издателство Омофор