„Митът за Сизиф (и) надеждата и абсурдът в творчеството на Франц Кафка“

„Има един единствен истински сериозен философски проблем: самоубийството. Да се отсъди дали животът заслужава или не да бъде живян, означава да се отговори на основния философски въпрос. Останалото – дали светът има три измерения, дали умът борави с девет или с дванайсет категории – се поставя по-нататък.
Абсурдът се ражда от сблъсъка между човешкия призив и лишеното от разум безмълвие на света.
Оставям Сизиф в подножието на планината. Ние винаги преоткриваме товара си. Но Сизиф учи на висшата вярност, която отрича боговете и повдига камъни. Вселената, занапред без господар, не му се струва нито ялова, нито несъстоятелна. Всяко от зрънцата в камъка, всеки минерален отблясък на изтъканата от нощ планина представлява цял един свят. Самата борба нагоре към върховете е достатъчна да изпълни човешкото сърце. Трябва да си представяме Сизиф щастлив.“
Албер Камю