На пръв поглед взаимообвързването на марксизма и месианизма в книгата „Марксизмът в месианизма“ изглежда странно и парадоксално. Но между тези две линии на мислене и разбиране за света има повече общи неща, отколкото можем да предположим. По отношение на философията на историята и двете представляват рефлексия върху настоящето, чийто смисъл се задава от срещата в него между бъдещето и миналото. Това настояще е хетерогенно и винаги изплъзващо се, но все пак разкриването на заложените в него възможности е задача на всяка една критическа рефлексия върху историята. Не по-малко важно е и това, че и марксизмът, и месианизмът четат именно в настоящето знаците на времената, знаците, насочващи към очакването на идния свят. От изключителна важност да се отвори пространство за диалог между християнството, юдаизма и съвременните леви политически движения, доколкото много често те споделят повече общи неща, отколкото се предполага на пръв поглед. Така диалектиката между вяра и революция може да създаде нови форми на съпротива и нови визии за бъдещето.