В книгата "Св. Франциск от Асизи. Св. Тома от Аквино - Немия вол" двамата средновековни автори св. Франциск и св. Тома от Аквино са разгледани през погледа на съвременния християнски апологет Джилбърт Честъртън.

„Всеки светец е лек, защото е противоотрова. Затова той често се превръща в мъченик. В качеството му на противоотрова понякога го вземат за отрова. Ролята му е да възвръща здравомислието на света, като преувеличава онова, което светът пренебрегва, а то далеч не е едно и също в различните епохи. Всяко поколение обаче инстинктивно търси своя светец и той не е такъв, какъвто хората го предпочитат, а по-скоро такъв, от какъвто се нуждаят“. Дж. Честъртън

Книгата е опит да се изясни същността на секуларизираната религиозност, с цел да се открои опасността от крайните и прояви: цялостното и приемане или категоричното й отхвърляне. Секуларното приемане на Бог като някаква „идея", която няма отношение към света и човека, е модернизирана форма на идолопоклонство - новата вяра в човекобога. Така е застрашено призванието за богоуподобяване, което е и причината за кризата на човешката идентичност - когато не знаем кои сме, не познаваме произхода си и не съзнаваме своето призвание. Налице е объркване и разделение сред самите християни, а нахлуването на ислямизма в Европа показа, че секуларизмът се оказва обш враг и на християнския, и на ислямския фундаментализъм. Естествен е стремежът към щастие, но то се оказва илюзорно, ако човек не носи у себе си любовта и Божия дух - тогава всичко се насочва срещу него. На ада, който богоборците сами творят на земята, в книгата се противопоставя задачата пред Църквата и вярващите: да се опитат да покажат пътя към намирането на изгубения смисъл на човешкия живот. Той не е в отхвърлянето или заклеймяването на секуларизираната религиозност. Пред изкушенията и ще устои само новият, завърнал се към себе си човек. В книгата е заложен интердисциплинарният подход - тя е „кръстопът" на различни дисциплини, като История на религиите, Психология на религията, Апологетика, Антропология, Социология (даже и Политология). Надявам се да бъде полезна и за интелигентния, но така самотен човек, който може да открие верния път към Бога, защото Христос съществува и за онези, които не вярват в Него. Клара Тонева

В основата на книгата е дисертационният труд на автора. Изследването е първото по рода си, което проследява живота и делото на архиереите в историята на Врачанската епархия от нейното основаване до 1930 г.

Книгата “Оперативни действия на комунистическата власт срещу служителите на Българската православна църква” е четвърта (последна) част от документалната поредица за взаимоотношенията между Църква и Държава в комунистическа България в периода 1944-1989 година. В книгата са публикувани характеристиките, давани на служителите на Българската православна църква, разпределени по околии в три групи: опасни, по-малко опасни и безопасни.

Книгата „Светогорецът“ предоставя на българския читател възможността да се запознае с един уникален автор, познат до този момент на вярващите християни в други православни държави. Необикновеното в личността му е това, че сам той - монах, сега подвизаващ се в пустинническа килия на Света Гора Атон, пише главните си произведения в художествена проза. Повдигайки завесата над „невидимите“ атонски старци, авторът ни среща със своя главен герой Светогореца, който е въплъщение на отеческа християнска любов и мъдрост, а животът му е  жива проповед  на евангелския живот. За своя герой монах Салатиил не открива много. Но казва, че е имал щастието да общува с много старци. Нищо чудно, че образът на Светогореца е така плътно изваян, жив и реалистичен. Личност, с която не искаш да се разделяш, по подобие на останалите герои от книгата... Книгата се чете на един дъх не само с интересния сюжет, характерен по принцип за притчите, и поднесен от майстор разказвач. Тя ни запознава отблизо с един съвършен образец на православното старчество, за което само сме чували – с един от така наречените „невидими старци“, които тайнствено обитават Света Гора Атон, без да се показват на никого.

Трудът проследява събития, факти и обстоятелства, свързани с неизвестни или малко известни моменти от българската църковна организация по време на Втората световна война в два от църковните субекти в новоприсъединените земи в Беломорска Македония едновременно с провежданата политика на Царство България в тези територии. Темата предлага на вниманието на читателите различни аспекти на проблема от историческа и църковноправна гледна точка. Документирането на проследените събития в Драмско със сигурност ще провокира дискусия въпреки в повечето случаи категоричността на използваните архивни материали. В тази връзка Дилян Николчев се надява историческата пропаганда да отстъпи пред документираната памет, която максимално се е опитал да „улови“ и предаде в изследването си за тези, които се интересуват от присъствието на българските граждански, полицейски, военни и църковни власти в Беломорието по време на Втората световна война. В строго научно-преподавателски аспект изследването е ориентирано към лекционните курсове и програми на дисциплините „Устройство и управление на БПЦ“, „История на БПЦ“ (нова и най-нова църковна история) и „Съвременна история на България".

Димитър Русев проследява и анализира рефлексията, която езотеризмът поражда в съзнанието на отделния човек, и начинът, по който се опитва да подчини неговото мислене, провокирайки екзистенциалните му личностни проблеми. Авторът използва широк спектър от методи на изследване, с които История на религиите борави, като изследва предмета от

• философска
• историческа
• психологическа
• и в най-голяма степен от богословска перспектива.

В традицията на Църквата тайнството брак е възприето като свещен съюз, даващ възможност на човека за пълноценна изява на вложените в него заложби. В условията на съвременното общество бракът и семейството са в разпад, а те са основното градивно ядро на обществото, на нацията, на държавата, които също са в процес на разложение. Авторът на тази книга изследва с изключителна задълбоченост и с най-дълбока проникновеност брака като тайнство, като „велика тайна'' (Ефес. 5:32). Защото съюзът на две личности - на мъж и жена, родени в различно време, при различни условия, с различни наследствени предразположения, с различни характери, темперамент, възпитание и т.н., и съединението им в едно неразделно есръхиндивидулно единство, в една свръх-лична величина е нещо свръх разумно /тайнство/. Такова е било разбирането за брака навсякъде през цялата история на човечеството. Най-ярък израз на тази концепция на теория и на практика е учението на Православната църква за брака. Книгата на православния автор включва три глави:

1. Бракът – естествено общение между мъжа и жената;
2. Мистично съдържание на тайнството брак;
3. Тайнството брак и човешката свобода.

Дълбоко задоволство би изпитал всеки разумен човек, мъж или жена, ако би имал воля да прочете с внимание, търпение и разбиране тази рядко назидателна и многополезна книга.

Книгата "Християнството и психологическите проблеми на човека" на известния сръбски психиатър, психолог и психотерапевт Владета Йеротич е естествено продължение на поставените проблеми в предишните му книги -  „Завръщане към отците“ и „Психологическото и религиозното битие на човека“. Този път авторът поставя акцента върху психологическите проблеми на човека от гледна точка на християнството и психологията. Книгата е предназначена за всички онези млади търсачи, които не са открили себе си докрай в Православието. Чувствителен към проблемите на нашето „време на изгубени идеали, на приземено прагматичен начин на живот, на разклатени религиозни и морални ценности“, Владета Йеротич с загриженост подава ръка на читателя да възвърне вярата си, да намери своята истинска идентичност и да осмисли живота си. В книгата се анализира развитието на човека от психично-религиозна гледна точка, като тук са включени взаимоотношенията в брака и семейството, както и темата за религиозността и пълноценния живот в старостта. Други важни теми, залегнали в книгата са християнската вяра и болестите, проблемът за вината, греха, съвестта от гледна точка на християнското учение и динамичната психология, самоубийството, пастирски проблеми при оказване помощ на зависими от алкохол и наркотици.

Книгата на историка В. Ф. Иванов "Православният свят и масонството" е издадена за пръв път през 1935 г. в Харбин (Манджурия).

• Тя представлява Конспективен исторически очерк за "Братствата на свободните зидари";
• говори се за проникване на масонството в Русия и неговото участие в смутните събития през 1905 -1917 г.;
• привежда се богат фактически и документален материал, който обхваща периода от средата на 17 в. до първата трета на ХХ век.

Авторът прави сбит и същевременно дълбок анализ на идеологията на масонсrвото и свързаните с него политически организации, религиозни секти, окултни и теософски общества, лъжеученията на Е. Блавабска, Н. Рьорих, С. Булгаков, Н. Бердзев, усилено пропагандирани в наши дни. В контекста на изследваните проблеми несъмнен интерес представляват страниците, посветени на описанието на живота и духовните заблуждения на руската емиграция.