“История на древния Изток” е книга за един от тези периоди от световната история, когато най-напред се осъществило се осъществило разлагането на родовообщинния строй, появила се частната собственост и се осъществил преходът към класовите форми на обществен и държавен живот. В страните от древния Изток били създадени най-ранните в историята на човечеството постижения в областта на културата. Те оказали значително влияние върху културното развитие на Гърция и Рим, откъдето впоследствие станали достояние на европейските народи.
Историята на древния Изток представлява своеобразен най-ранен етап в историята на стария свят като време на поява и развитие на първата класова обществено-икономическа формация – робовладелската. Наиеманованието Изток е от гръко-римски произход и за древните класически народи то е имало предимно географско значение, тъй като по отношение на Гърция и Рим обществата от този район се намирали по посока на изгрева на слънцето.
За историческата наука терминът “древен Изток” се приема понастоящем не само като етап на робовладелската обществено-икономическа формация. Той има също географско и културно-историческо съдържание и обикновено служи за обозначаване на страните с най-стари цивилизации, които възникнали на Изток и които непосредствено хронологически и духовно са предшествали гръко-римския свят.
Страните от древния Изток били разположени върху обширни територии в пределите на два континента – Азия и Африка. Древноизточният свят не заемал цялото това пространство, а обхавщал предимно поречията на големите реки и морските крайбрежия, както и някои други райони, където имало по-благоприятни условия за живот.
Възникването на най-ранните общества по тези места се обяснява до голяма степен с влиянието на природните условия върху историческия процес. Има изследвания, които доказват, че за древния свят влиянието било обратнопропорционално на развитието на производителните сили, толкова по-силно географската среда влияе на обществото за по-нататъшното му развитие и обратно.
От научна гледна точка е неприемливо да се говори за начало на историята на древния Изток и неговата култура. Подобен момент в текста на В. И. Авдиев естествено не е застъпен, но би следвало да се отдели внимание на принципа за началото на изучаването на многобройните народи, общества и държави.
За крайна граница на историятеа на древния Изток обикновено се приема краят на IV в. пр. Хр. и по-точно времето на завоеванията на Александър Македонски, когато през 330 г. пр.н.е. и по-точно времето на завоеванията на Александър Македонски, когато през 330 г. пр. Хр. се слага край на самостоятелното развитие на древноизточния свят, обединен в рамките на огромната персийска монархия. Тази граница не се отнася за обществата от Индия и Китай, които се развивали самостоятелно по други пътища и към първите столетия на новата ера достигнали до форми на ранен феодализъм.