Книгата е сборник със статии на богословски теми и публицистични материали. „Най-характерното в съвременната демокрация, това е принципният отказ от всякакъв цялостен светоглед. Отдавна вече за политиката е невъзможно да прокара някакви основни принципи в живота, а тя е само игра на практически интереси, на конкретно съотношение на силите и избор на компромиси; отдавна вече икономиката съществува независимо от политиката и политическото равенство съжителства с чудовищно икономическо неравенство. Сега особено характерно за демокрацията е пълният разрив между думи и дела: в словото до ден днешен съществува високомерно деклариране на началата за свобода, равенство и братство, а на практика господства неприкритата власт на интересите. Общественият морал (също бурно деклариран) напълно се съвместява с индивидуалната лична аморалност. Частният живот на човека може да бъде в крещящо противоречие с неговата обществена дейност. От мирогледна пълнота просто няма нужда и такава не съществува. Все пак успешно я заменят с правилно разбиране и съобразяване, със строго пресметнати интереси. Откъде е тази странна разпиляност, разпад на демокрацията, тази разпокъсаност на всяка отделна личност, този отказ от всякакво обединяващо начало? Демокрацията се превърна в същество, забравило сродството и отрекло се от близостта си с началата, които са го породили, от християнската култура, от християнската нравственост, от християнското отношение към човешката личност и свобода. На тяхното място демокрацията не постави нищо друго. Демократическият мироглед днес няма никакъв корен, няма никакъв център, като че ли е създаден само от подчинените изречения, а главното изречение е изпуснато. И тази разпиляност на демократическия облик създава съответния тип човек, който, на първо място, няма никакви религиозни възгледи, второ, обществената му дейност не се базира на никаква обща и дълбока идея, а личният му живот съществува сам по себе си, без да е обединен нито с религиозно, нито с обществено призвание. И както всеки отделен човек в демокрацията представлява механично съединение от случайни и често противоположни начала, така и общото тяло на демокрацията съществува като че без гръбнак, без здрав стожер, и заедно с това без сигурно обозначени граници.“