В биографията на Лев Николаевич Толстой от Павел И. Бирюков (т. III, Госиздат, М., 1922) пише, че идеята за „Господар и ратай“ възниква у Толстой през зимата на 1892 – 1893 година, когато той организирал събирането на помощи за гладуващите селяни в Рязанска губерния.

Толстой пребивавал в село Бегичовка, Данковска околия. Зимата била с необичайно силни студове и виелици. Толстой чувал местни хора да разказват случки за замръзнали и затрупани със сняг пътници. Веднъж и самият той се изгубил по време на снежна буря…

Стопанката в Бегичовка Е. И. Раевская опи­сала този случай в спомените си така:

• „Един ден узнаваме ние, че той тръгнал във фъртуната; и все още го нямаше. Изплашихме се ужасно и пратихме нашия Алексей Конов, лов­джия, да го търси; той имаше и кучета; познаваше всяко дере, всеки храсталак, а и си беше луда глава, готов и в огъня да влезе… Алексей хукна с шейната; открил графа да си пробива път пешком през снежното поле, конят му избягал. Алексей намерил коня, качил графа в шейната; и го докара…“.

В „Господар и ратай“ Лев Николаевич Толстой разказва за двама души, богат стопанин, господар, и неговия ратай, работник за всичко, които пътуват през полето в ранната зима, след Никулден, с шейна; тръгват на свечеряване за съседно село, озовават се в снежна буря, в страшна непрогледна виелица; изгубват се сред зимното поле.

През нощта господарят Василий Андреич изоставя спътника си, ратая Никита, за да спасява себе си; но и сам не може да се избави… Озовал се в смъртна опасност, пред лицето на смъртта, той преосмисля живота си…