В новата си книга Философско-Теологични аспекти на реформацията, посветена на философско-теологичното дело на Жан Калвин, авторът д-р Вениамин Пеев прави опит да пресъздаде един автентичен портрет на великия реформатор на шестнайсетото столетие.

Книгата е посветена на 500-годишнината от рождението на Калвин и е написана съобразно съвременните изисквания и постижения на калвинознанието.

Калвиновото дело е поставено в контекста на хуманистичните тенденции на епохата. То представлява легитимен наследник на европейското ренесансово мисловно богатство.

Избягвайки клишираните квалификации за Калвин на конфесионално обвързаните интерпретатори, книгата е написана обективно и безпристрастно.

Анализите са написани задълбочено и увлекателно. Книгата се препоръчва на богослови и студенти и всички читатели, които се интересуват от философските и богословски аспекти на реформаторската епоха.

„Един обективен поглед към делото на Калвин изисква комплексен подход. Калвин е уникален религиозен деец и творец. Той е пастир -проповедник на библейските доктрини и душегрижител. Той е учител-хуманист, запознат отлично както с древногръцката и римска философия и литература, така и с творенията на църковните отци и писатели. Той е неимоверно продуктивен автор с панорамен поглед върху християнската теология и философия, който почти няма пропуснат жанр и тема в тези области. Той е и неуморим общественик, генериращ нови идеи, някои от които оцеляват почти непроменени през вековете до днес. Калвин е и инициатор на една образователна система, която по своята многообхватност и ясно поставени цели може да съперничи от самото начало на много европейски концепции за образованието. Тя има за основа най-добрите образци на реторското образование в римската империя и се подхранва от идеите на хуманистите през XVI в. Калвин показва на всички скептици и критици на протестантизма, че прогресивността на реформаторското движение се доказва в стремежа към такива знания, които имат общочовешко значение, а не тясно конфесионална обвързаност. Нито един опит неговото дело и делото на останалите реформатори от двете поколения да бъдат заклеймени гкато „еретично“ явление или по друг неблаговиден начин, не може да бъде потвърден от историческите реалности.“