В изследването „Един православен поглед върху етиката на Мохамед“, авкорката съсредоточава своето внимание на някои от най-важните страни на ислямската етика, а там, където тове е възможно, прави паралели с учението и етиката на християнството.
Със своето възникване и начално развитие ислямът възприема основни идеи и обредност от юдаизма и християнството, които съвместява с арабски вярвания и традиции. Развитието на ислямското учение продължава няколко века след проповедта на неговия основател Мохамед ибн Абдалах (ок. 570-632), като съдържанието, темпото и насоките в доктриналното му изграждане са разнообразни и противоречиви.