Догматическата дейност на Църквата през епохата на вселенските събори е изключително богата и разностранна. Задачата, която авторът си поставя в “Догматическите формулировки на седемте вселенски събора” е по-ограничена:

• Да разгледа главно въпросите за троичността на Бога и за богочовешката същност на Иисус Христос;
• Да осветли връзката между Боговъплъщението и иконопочитанието.

Тези догмати заемат централно място в системата от верови истини. От тяхното правилно разрешение зависи и правилното ни отношение към Бога и към личността на Иисус Христос, а оттук — и към цялото християнство.

От догматическата дейност на първите два вселенски събора се разглежда предимно това, което има отношение към троичността на Бога и към божествената природа на второто Лице па Св. Троица; от дейността на Третия и Четвъртия — това, което се отнася към човешката природа на Иисус Христос и начина на съединение на двете Му природи; от Шестия — двете воли и действия па Иисус Христос, и от Седмия — почитта към светите икони.