Религията се смята за главен фактор в националната история на България още от IX век. Предложеното в книгата „Църква, народ, държава: опит за социоисторически анализ на отношенията в България“ изследване показва, че в исторически аспект религиозният фактор е насочван и интерпретиран не толкова от Българската православна църква, колкото от националната, международната и икономическата ситуация.

Отношенията между Църква, народ и държава през вековете са доразкрасявани от митове, които служат на националните политически цели.

Книгата предлага интерпретация на ролята на Църквата в българската история, която се основава не върху национализма, политическите игри или националните митове, а върху достоверни архивни, литературни и устни свидетелства.