„Чичовци“ е битово-хумористична повест на Иван Вазов от 1884-1885 г. Повестта е публикувана в списание „Зора“, 1885 г. Тя е част от така наречените „Сопотски спомени“ на Вазов, в които влизат още разказът „Хаджи Ахил“, романът „Под игото“ и първата Вазова повест „Митрофан и Дормидолски“.

Подзаглавието на творбата е Картинки от типове и нрави български в турско време. По-късно картинки е заменено с галерия. В първото издание на повестта присъства мотото Див глог, питомно грозде не ражда. Този песимизъм ни води към идеята, че героите ще бъдат малките хора, обединени в социалната категория чичовци.

Повестта комуникира с „Под игото“, тъй като голяма част от героите се пренасят по неговите страници. Мястото на действието и на двете е Сопот. Тази повест е вид пародия на предосвобожденското българско общество, която пресъздава бита, мисленето и взаимоотношенията в един малък град от 60-те години на 19 век.

Централен конфликт в повестта е враждата между двама съседи – Иван Селямсъза и Варлаам Копринарката. Вместо религиозното и героичното в центъра на творбата стои битовото. Сюжетът е организиран около мотива за родовата вражда.

Повестта е близка по звучене с творчеството на руския писател Николай Гогол. Това най-ярко личи в използването на похвата проблематизиране на маловажното.