Никола Маринов Николов е български писател-дисидент и политически деец, живял в САЩ до 1997, когато умира при неизяснени обстоятелства. Николов е роден на 30 юли 1920 г. в гр. Видин. Завършва Френския колеж в гр. София. През 1944 г.участва в първата фаза на Втората Световна Война като артилерийски офицер и е награден с два ордена за храброст. Веднага след завръщането си от фронта през 1945 г. бива репресиран и въдворяван в гр. Станке Димитров, Радомир, Дирекцията на милицията и военния затвор в София. През 1945 г. записва медицина към Софийския университет като след 4-годишно следване е принуден да напусне. Задържан по политически причини във Видинския, Врачанския и Плевенския затвор. Преминава през лагера „Богданов дол“, след това е изселен заедно с цялото си семейство в село Йордан Йовково, Добричко. През 1969 г. напуска нелегално България и се установява на постоянно местожителство в САЩ, където завършва Портландския щатски университет със специалност „Централноевропейски науки“ и „Изкуство“. Следва успешно университетските курсове по политически науки на известния професор Франк Мънк. През октомври 1994 г. в Москва му е присъдено почетното звание „Академик“ на Руската академия на науките. Най-популярната му книга е студията „Световната конспирация“, издадена на английски език през януари 1990 година. До 1994 г. книгата претърпява 7 издания, а се преиздава и до днес на повечето масови езици. В България тя предизвиква интереса на широк кръг от читатели от най-различни възрасти. За написването и Николов ползва библиографски справки от множество източници, в това число популярни списания и трудове на популярни и масови автори. Никола М. Николов умира при неизяснени обстоятелства през 1997 г., вероятно отровен.