"Текстове 2. Покана за социология" е сборна книга: едновременно речник с големи статии за най-актуалните социологически термини и понятия, подредени в 15 рубрики; и кратко представяне на бащите на съвременната социология; и христоматия със синтезирани текстове от част от най-влиятелните и още актуални учени и мислители на XX век; и няколко нови и извънредно актуални теоретични студии на Михаил Мирчев. Събрах тези текстове за моите студенти – надявам се, по-извисената част от днешното интернет-поколение. С цялата си прелест на младостта това поколение също плаща тежка цена на времето. Едно от нещата, които ме притесняват е, че модерният начин на живот чрез комикса-телевизията-екшънкиното-интернет бързо отучва младите да четат сериозна литература, всъщност те са отучвани да четат книги изобщо. Може да ме обвините в консерватизъм, но мисля, че не-четенето на книги води до видим дефицит в личността. Доколкото в "дебелите книги" става дума за същностите, за историята, за развитието на мисълта, за кумулирането на знанието и мъдростта. Доколкото като се четат "дебели книги" човек остава насаме със себе си и провокира своето творческо въображение, оставя се на дълбоки емоции и съпреживяване, може да се връща към важните неща, за да ги осмисля в нюанси. Изобщо, ако ми позволите да направя сравнение, четенето на "дебели книги" е като плуване в дълбока вода – тя ни примамва с красотата и откритията в простора си, а днешните им образни заместители са плицукане в плитчина – там е топличко и приятно, но няма нито загадка, нито провокация, нито лично откритие.

"Телевизията за деца: между пазарната логика и обществената мисия" е книга за съвременната телевизия, която провокира децата и тяхното развитие, но създава и много рискове за пълноценната им социализация. Телевизията е техен приятел, но същевременно и враг. Изследвани са децата в начална ученическа възраст – 6-10 години. Често те полухипнотизирано гледат екрана, който ги залива с несъобразени за тяхната възраст съдържания и образи, динамика и емоции. Телевизията им въздейства всестранно – не само индивидуално, но и поколенчески. А безспорно всички ние, обществото и държавата като цяло, зависим от качествата и мотивациите, от ценностите и идентичността на новите поколения. От това зависи духовното и морално здраве на нацията, способността ни да продължаваме своята културна традиция и идентичност, да отстояваме своето развитие като общество. Въпросът е как съвременната телевизия да бъде по-малко риск и повече загрижен приятел на българските деца, да бъде в помощ на семейството и училището в общото усилие да ги възпитаваме добре и зареждаме с позитивна енергия и ценности? Днес самите телевизии, отношението на публиката към тях, преценката на специалистите се лута между две крайности: между пазарната логика и обществената мисия, между нуждата от висок рейтинг, носещ пари и отговорно отношение към уязвимите аудитории – сред тях на първо място следва да поставяме децата и родителите. Въпросът е как е възможно да се намери добрата пропорция и баланс – така че нито да се отива в зоната на цензурата, нито да се стои безгласно при злоупотреба със свободата на медиите? И всичко това с грижа за децата, за новите поколения, за обществото като цяло, което зависи от тях.