"Ecce Homo: Как се става такъв, какъвто си" е книга, иронично самопредставяща Ницше. Заглавието и подзаглавието визират две класически фрази: Ecce homo (Ето човекът!) – думи на Пилат за Иисус Христос. Подзаглавието „Как се става такъв, какъвто си“ препраща към изречението на Пиндар :„Стани това, което си“ . Книгата започва с три глави наречени хиперболично:

1. Защо съм толкова мъдър;
2. Защо съм толкова умен;
3.  Защо пиша толкова хубави книги.

и продължава с кратки коментари за 10 от собствените произведения на Ницще. Заключителната част е „Защо съм една съдба“ и тя завършва с думите: „Разбрахте ли ме? - Дионисий срещу Разпнатия...“

Книгата на д-р Уникът изследва основните отношения през детството, като започва с изпълнената с любов връзка между майката и бебето, която според него е ключ към личността.  В нея са засегнати всекидневни въпроси като:

• Хранетето
• Плача
• Играта
• Независимостта
• Срамежливостта
• Сериозни проблеми като кражбите и лъжите.

Във всяка от главите авторът подчертава вродените способности на родителите и внимателно ги разграничава от уменията, които трябва да се усвоят. Разсъжденията върху корените на агресията,страха от зависимостта и злощастните му последствия в зрялата възраст, както и върху вродената нравственост на бебето разкриват характерното остроумие и прозрения на д-р Уиникът. Доналд Уудс Уникът е световноизвестен авторитет в областта на психоанализата и детската психиатрия, президент на Британското психоаналитично дружество и автор на редица важни книги.  

Диспут с Пир е забележителен документ, маркиращ началото на голямата интелектуална и институционална битка на Максим Изповедник в защита на самите фундаменти на християнството. Освен че съдържа всички основни позиции на Максим Изповедник по въпроса за двете воли и енергии, Диспутът е буквален стенографски запис на реалния дебат, проведен между Максим и по това време вече бившият константинополски патриарх Пир (338-641 г., както и отново през 654 г.). Текстът е изчетен и одобрен и от двете страни, а автентичността му е несъмнена. Св. Максим Изповедник се числи към най-могъщите авторитети на християнството. Макар съчиненията му да нямат систематичен характер, неговото мисловно дело е така обхватно и системно, че дава основание за твърдението, според което цялата византийска традиция би могла да бъде усвоена в най-съществените си измерения чрез едно задълбочено изучаване на трудовете му.

Древен Рим. История и култура Съдържание:

• Най-древната история и култура на Италия. Царския период в Рим
• Ранна република
• Рим, Картаген и елинистическите държави
• Късна република. Начало на гражданските войни
• Роби, робовладение и робски въстания
• Рим, Италия и провинциите
• Продължение на гражданските войни. Край на Републиката
• Римска култура през III-I в. пр. Хр.
• Ранна империя
• Държава и провинции
• Римска култура от Августовата епоха до III в.
• Криза в Империята
• Късна империя. Край на античния свят.

"Диалогът "За душата и възкресението" принадлежи към най-значимите творения на св. Григорий Нисийски. Той е написан през 380 г. - по същото време, когато св. Григорий Назиански съставя своите знаменити пет богословски слова. Това е време на ожесточени догматични спорове и църковни борби, предшестващи Втория Вселенски събор. На противниците на православието диалогът противопоставя едно задълбочено разглеждане на природата на човешката душа, на мястото на човека в творението и неговото последно предназначение. С особена значимост е дискусията за възкресението в плът и разглеждането на въпроса за любовта към Бога в контекста на Неговата безпределност и трансцендентност. Непреходни са и тълкуванията на св. Григорий на библейските свидетелства за ада и рая. Формата на диалога придава особен стилистичен и емоционален колорит на богословските разсъждения. Тя е избрана по модела на Платоновия "Федон", в който се разказва за последните часове на Сократ и разсъжденията му за безсмъртието на душата.  Наскоро Григорий и Макрина (379 г.) са загубили своя велик брат - св. Василий Кесарийски. На смъртно легло е и Макрина. В този контекст високото богословско обсъждане придобива непосредствен жизнен смисъл, изпълва се с особен драматизъм, който слага отпечатък върху стилистиката на текста. Вярваме че със своята непреходна богословска, философска и литературна стойност диалогът ще привлече вниманието на българския читател." Иван Христов

Речи към образованите отрицатели на религията. Фридрих Шлайермахер (1768 - 1834) е немски богослов, проповедник и класически филолог, общопризнат за основател на модерното протестантско богословие.

Изключително значение за православното богословие има книгата на свети Василий „За Светия Дух”, написана за Амфилохий, епископ Иконийски. В нея свети Василий полемизира с еретиците, които отхвърляли личната природа на Светия Дух. Те дефинирали Светия Дух като богоприсъствие, като дар на Божията благодат, но не и като субект, като Лице на Светата Троица, на Което Църквата се моли и отдава слава. Освен очевидното разминаване с литургичната традиция, тази ерес представлявала и форма на субординация, защото поддържала неравенството между Лицата на Света Троица. В книгата „За Светия Дух” е интересна формата, в която свети Василий изказва своето опровержение: въпреки че от всичко казано ясно следва, че Светият Дух е Бог, че Той по Своята същност не стои по-ниско от Отца и Сина, това никъде не е казано директно. Източник: pravoslavie.bg

"Кризата като предизвикателство" представя едно по-нетрадиционно тълкуване на цивилизационните и политически процеси на последното десетилетие, на съвременната културна и политическа криза в Гърция, на Балканите и в целия западен свят. Новаторски интерпретации преоценяват феномените на марксизма, тоталитаризма, новия ляв консерватизъм, национализма, "озападняването" на православната Църква и превръщането й в живописен фолклор. Христос Янарас е сред най-ярките мислители и интелектуалци на съвременна Гърция. Дългогодишен професор по философия в Атинския университет "Пандио" и лектор в известни университети по целия свят (Харвард, Бъркли, Сорбоната и др.). Повечето от книгите му са посветени на изследване на взаимните влияния между елинката и западноевропейската филофосия, теология и традиция.

Мит и реалност Елиаде за пореден път ни демонстрира своята ерудиция и аналитични умения....Най-голям интерес буди тезата му за упадъка на митовете и тяхното оцеляване по друг облик в модерните идеологии. Джузеф Брам Посланието на книгата е отправено към неспециалистите, но в нея има много библиографски отпратки и е напълно издържана в методологично отношение. Франк Кърмоуд Елиаде използва цялата мощ на своята ерудиция, за да ни покаже, че идеята за обновлението е централна не само в първобитния мит, религиите на Изтока и ранното християнство, но и в нейните съвременни прояви в произведенията на Маркс, Фройд и на изкуството на едно по-високо ниво, както и в карго култовете и в мас медиите на едно по-ниско ниво. Херберт Вайсингер  

Разкази за живота на Платон, разглеждане на диалозите и биография.  

Зигмунт Бауман e свeтoвнo извeстнo имe в днeшната сoциална тeopия. Toй e саpкастичeн кpитик и мъдъp анализатop на мoдepнoстта и пoстмoдepнoстта. В книгитe си oтpeжда изключитeлнo мястo на чoвeшката близoст и пoказва чудoвищнoстта на oтчуждeнитe oтнoшeния.

• Пoстмoдepната eтика ни вpъща към най-изкoнния нpавствeн импepатив, пpизoваващ към гpижа за Дpугия в нeгoвата дpугoст, ­ импepатив, кoйтo e забpавeн в анoнимнoстта на съжитeлствoтo ни eдин с дpуг. Отгoвopнoстта за Дpугия, кoятo индивидът напpазнo сe e oпитвал и сe oпитва да пpexвъpли въpxу надличнoстни инстанции, e "пъpвичната сцeна на сoциалнoстта". От нeя тpъгва изгpажданeтo на всички oстанали pазнoвиднoсти на живoта ни "заeднo".

Учебник по Философия за професионални училища и ОУ.  

В книгата си "Що е социология" Елиас обяснява "зависимостите", които обвързват личността дори преди раждането й и възникващите по-късно "отношения на преплитане" "Що е социология?" насочва читателя към "социологическо мислене", което е ключ и прозорец за разбирането на съвременния свят.